В днешното ревю ще споделя своите впечатления от дългоочакваната продукция на DC – Черния Адам. Историята на този супергерой не се различава кой знае колко от уникалната история на всеки от останалите. Да не говорим, че отидох на филма със затаен дъх да не би новата културна вълна, заляла света да е стигнала и този образ. Но сега пиша тези редове с огромно облекчение. Черния Адам е страхотен филм и съм приятно изненадан от начина, по който младият испански режисьор Жом Коле е успял да го представи. Може би това се дължи на факта, че както той, така и неговите колеги сценаристи са предимно млади хора в началото на своята кариера, които са искал да опитат нещо ново и смело. Е, получило се е. Смело мога да кажа, че така не съм се забавлявал със супергеройски филм от Лигата на Справедливостта насам.
Началото на историята ни пренася далеч назад в Древността, много преди гърците да издигнат Партенона, а египтяните – пирамидите. Преди 6000 години народът на древното царство Кадак се управлявало от тираничния и деспотичен цар Актон, който издевателствал над народа си в търсене на безгранична власт. В стремежа си да живее вечно, владетелят заповядал на ковачите си да изковат зловещ артефакт – Короната на Сабак. За изковаването на короната бил необходим чист, но много рядък метал, който можел да бъде добит само от най-дълбоките недра на мините в Кадак. Хиляди мирни жители на царството работели ден и нощ докато най-сетне зловещият артефакт бил готов. Тогава царя прибягнал до магия като призовал великите демони на Кадак, които споили короната с противните си енергии. Точно тогава обаче поданиците на Актон въстанали против владетеля си, а начело на бунта застанал смел младеж, който искал да освободи народа си от робския гнет. И се случило чудо. Момчето било грабнато от облак и изправено пред Съвета на Маговете, които му съобщили, че го даряват със Силите на Шазам. Когато героят се върнал обратно в Кадак той успял да свали тираничния владетел и да донесе свобода на хората. Короната на Сабак обаче завинаги била загубена, а с нея изчезнал и легендарния освободител на царството. И все пак преданието, което все още живеело в сърцата на хората гласяло, че ако един ден силата на короната бъде отприщена отново, това може да сложи край на нашия свят.
Няколко думи за героите. Дуейн Джонсън-Скалата надмина себе си – както винаги. Един от любимите ми кечисти направи всичко онова, което Черния Адам е – импулсивен, рязък, дързък и решителен. Но безспорно Скалата е хванал най-ценното качество на този образ – че не говори много, а просто се бие. Това направи действието във филма още по-динамично и напрегнато, което свежда до минимум лигавите лирични отклонения, които никак не се вместват в образа на един супергерой. Ветеранът Пиърс Броснън направи невероятна роля като д-р Фейт. Балансиран, мъдър, внимателен в решенията – всеки екип има нужда от такъв герой, а особено този образ трябва да бъде точно такъв и като игра, все пак Фейт има способността да вижда бъдещето благодарение на шлема си. Алдис Ходж от Зеления Фенер направи също невероятна роля и за мен той може да послужи като образец на повечето актьор от афро-американски произход. Хоукмен е сложен образ и аз доста се притеснявах да не би да се влюби в образа на дискриминираното пиле, но нямаше и следа от това. Ходж си гледаше ролята без да се отклонява в ненужни послания на средата на сцените както правят някои негови колеги. И ще завършва с няколко добри думи за Ноа Сентинео и Сара Шани, които направиха прекрасен дебют с ролите на Атом и Адриана. Да кажем – това бяха младите герои, от които един такъв филм винаги има нужда. Бих искал да споделя и впечатления от злодея, но няма да го направя умишлено, защото рискувам да издам доста спойлери.
В заключение, ще повторя положителната си оценка за филмчето. Черния Адам е епична продукция, която смело можем да кажем че е един от най-добрите филми от новото поколение на DC Comics. Разбира се, той не може да се сравнява с легендите на Кристофър Нолън, но спокойно може да се нареди до филм като Човек от Стомана. Но най-много ме зарадва, че въпреки целият културен и политически натиск върху западното кино, все пак има хора в DC, които пазят територията си. И докато е така ще има още много поводи за такива положителни ревюта!
Ревю на доц. Искрен Иванов
Последни коментари