„Черният телефон“ е филм на ужасите от 2021 година, заснет от режисьора Скот Дериксън и продуцента Джейсън Блум, които заедно създадоха класиката Sinister. Този им проект е на същото високо ниво, а ревюто пускаме в деня, когато на голям екран излиза продължението.
Фини е малко момче, което живее със сестричката си и пияния им баща в градче, измъчвано от серия зловещи изчезвания на деца. Най-добрият приятел на Фини, който го защитава от побойници, също става част от тази мрачна статистика, а сестра му е измъчвана от кошмарни съновидения, свързани с престъпленията. Че сънищата ѝ не са случайни, доказва детайлът с намерените черни балони – факт, който полицията не е споделяла публично, но тя по необясним начин знае.
Когато Фини сам става жертва на човека с балоните, за сестра му настъпва период на отчаяни молитви – опит да получи свише информация, която да помогне да спаси брат си. Междувременно той е затворен в изоставено мазе с прекъснат черен телефон, около който витаят призраци…
„Черният телефон“ е великолепен хорър, с който Скот Дериксън затвърждава позицията си на водещ режисьор в жанра. Основната заслуга за това е на Мейсън Теймс, който убедително пресъздава емоциите на младия протагонист и изгражда герой, съперничещ на Бил Денброу от „То“. Итън Хоук също е изключителен в ролята на злия убиец, а маската, създадена специално за филма, е блестящо визуално решение. Още от пръв поглед става ясно, че става дума за опасен и неуравновесен изрод, напомнящ някои от най-страховитите реални престъпници в историята на Америка.
Операторската работа също е на високо ниво, а избраният филтър успешно пренася зрителя в 70-те години на миналия век — времето, когато се развива действието. Тонално сценарият умело балансира между това да бъде действително смущаваща и плашеща история, но все пак да остави искрица надежда. Той е вдъхновен от произведение на Джо Хил („Рога“) и по атмосфера напомня най-добрите творби на баща му Стивън Кинг.
Като цяло „Черният телефон“ е едно от най-силните предложения в жанра на ужаса през последните години. Оптимист съм и за втората част, която се надявам да представим възможно най-скоро.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари