Червена душа (Блексед #3)

blacksad3

След кошмарно политкоректния втори брой на “Блексед” се чудих дали да не изхвърля поредицата, но все пак реших да дам шанс на третата част и не съжалявам. Макар пак да е левичарска, “Червена душа” е далеч по-нюансирана и интересна история, с интригуващ, макар и на места объркан конфликт.

Блексед е закъсал с парите и работи в Лас Вегас като охрана на алчна костенурка, която се занимава с хазарт. Когато обаче двамата отиват на изложба на картини, котаракът детектив среща свой стар приятел, професор бухал, който е голям учен и виден ляв интелектуалец. Ала скоро негов близък е убит по погрешка и Блексед подозира, че това има общо с огнените речи на сенатор петел, който е против всички комунисти. Но щом започва да разследва случая, Блексед открива отвратителна истина…

Дали испанските автори са получили негативни отзиви са истерично антибелия си втори брой (като гледам оценките в сайтовете и знам климата на Запад – по-скоро не) или сами са се усъвършенствали (похвално, ако е така), не зная, но третият брой  е по-добър, въпреки че отново страда от проблема чисто исторически проблем да се пришива неадекватно към фантазмен свят на животни – ако ставаше дума за хора, назовани с истинските си имена, “Червена душа” нямаше да изгуби нищо, а това не е добре за “фъри” произведение, където животинското следва да играе роля дори при антропоморфните герои. Тук обаче имаме история за грешките, които правим и опитите да компенсираме нещата, с което затъваме още повече, което ми се стори тъжно, истинско и измислено като да разкаже история за живи същества, а не да набива определена позиция в главата на читателя. Наистина, на моменти обратите в сюжета ми се видяха малко объркващи за проследяване предвид малкия брой страници, но въпреки изброените недостатъци “Червена душа” до голяма степен оправи впечатленията ми за “Блексед” и довечера ще посегна по-спокойно към четвъртия брой на комикса.

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  

Оставете отговор