Цар Лъв

Lion King 2019

Да се върнеш към обичана класика винаги е рисковано, а едва ли има по-култов филм в историята на “Дисни” от великия “Цар Лъв”, анимацията, която подлуди всички деца от моето поколение. За мен тази история беше повече от любима и се превърна в истинска мания. Затова трябва да кажа, че римейкът ме, както се казва, удари право в емоциите. Игралната версия на Джон Фавро е достоен наследник на оригинала и визуален шедьовър, който си заслужава да бъде видян на голям екран, за да могат сетивата напълно да се насладят на постигнатото от “Дисни”.

lion-king-disney

Историята е повече от добре позната, но нека все пак я разкажем за новите фенове! Муфаса е царят лъв, господарят на саваната, който знае, че истинският владетел е не този който взима, а който търси какво да даде на поданиците си. Той се мъчи да предаде този мъдър урок на своя син, лекомисленото лъвче Симба, което наскоро се е родило за радост на всички животни – освен на едно. Скар, братът на Муфаса, жадува за трона му, а сега, когато царят си има наследник тази негова мечта изглежда провалена завинаги. Той обаче не е готов да се откаже толкова лесно и сключва съюз с Шензи, владетелката на хиените. Планът му е простичък, но коварен – да ликвидира брат си в “злополука”, за която да хвърли обвинението върху мъничкия му син…

Преди филмът да излезе, много фенове се бяха притеснили, че животните, създадени с компютърно генерирани изображения няма да са така експресивни като тези от класическата анимация. Те действително не могат да се кривят толкова, но въпреки това емоцията им е предадена успешно, а върху образи, които изглеждат като истински това е повече от внушително. Африканската савана и нейните обитатели са създадени по изумително красив начин, а малкият Симба е абсолютен бонбон – едно от най-сладките животинки, които съм виждал на кино, дори по-миличък от старата си версия.

lion-king-rev2

Сюжетът плътно следва оригинала и не предага кой знае колко изненади, а там, където бутва нещата, обикновено се справя по-добре. Майсторски е пресъздадена романтичната история между младия Симба и приятелката му от детинство Нала, като на нея е отредена и малко по-голяма роля във финалната битка. И преди да рипнете, НЕ, това не е за сметка на Симба, чиито конфликт със Скар е още по-епичен отколкото навремето, по-скоро е добавена нишка между лъвицата и Шензи, която се е получила идеално и е вмъкната така, че да не изменя оригиналната развръзка. Много сладки са и двамата приятели Тимон и Пумба, отгледалия младия Симба тогава, когато всички са били против него.

hakuna matata

Тук е моментът да коментирам още нещо, което страшно много се коментираше преди излизането на филма, а именно промените в кастинга, за които бяха ангажирани актьори от африкански произход. Това не засегна Муфаса, озвучен от все така величествения Джеймс Ърл Джоунс (между другото, в пъти по-добро изпълнение от това, което направи на лорд Дарт Вейдър в Rogue One!), но смени актьорите на Симба, Нала и – това, което особено разгневи феновете – на Скар. Е, аз гледах филма с оригиналния дублаж на английски (по нашите книга има версия и на български) и останах повече от доволен! Доналд Глоувър е невероятен Симба, по-готин от Матю Бродерик! А Чиветел Еджиофор (мисля, че така се пише на български?) е разкошен Скар, не така изтънчен като Джеръми Айрънс, но хващащ злобата и завистта на образа си, много по-убедителен в емоцията на по-малкия, по-малко бляскавия брат, изяждан от собствената си омраза. Смея да кажа, че моментите, в които Нала се опитваше да се измъкне от владението му, за да потърси помощ бяха почти като в хорър! Шензи също звучеше далеч по-злокобна отколкото преди, както и хиените като цяло – кикотът им беше ужасяващ! С двамата основни злодеи е свързан и един добре познат момент от кулминацията на историята, пресъздаден великолепно.

scar-the-lion-king

В заключение ще кажа, че много хора се питаха защо имаше нужда от нова версия на “Цар Лъв” при положение, че старата е разкошна. Елементарният отговор е “За пари”, но не е само това. “Цар Лъв” несъмнено е една от най-великите приказки на изминалия ХХ век. Но когато се решава мястото на едно произведение в историята, трябва да си зададем въпроса – трябва ли то да остане недостъпно и хербаризирано като в музей или търпи нови интерпретации? Новият “Цар Лъв” на режисьора Джон Фавро дава отговор на този въпрос. Това си остава една от най-великите приказки и през ХХI век и този филм е живото доказателство!

П.С. Знам, че е много малко вероятно, но ако направят римейк и на втората част с Кову, няма да съм никак нещастен.

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  ,

Оставете отговор