Цар Лъв – Мюзикъл

Обичаното представление “Цар Лъв”, заснето по любимия филм от “Дисни”, пристигна и у нас, като тази вечер гостува в зала 1 на НДК. Този път реших да не пропусна възможността да го видя и останах очарован от работата на режисьора Петко Бонев и майсторите от Варненската опера, разказали по неповторим начин познатата история.

Първото, което искам да отбележа е, че хората оцениха това какво означава “Цар Лъв” в България, направен с наши актьори. Зала 1 беше претъпкана до пръсване, доколкото знам навсякъде из страната представлението е посрещнато както подобава и това е добре, защото го заслужава. Не мисля, че има смисъл за пореден път да резюмирам историята за израстването на Симба, принуден да бяга от царството заради измяната на Скар, но бих казал, че според мен пиесата разчита на това, че хората са гледали анимационния филм и поради това емоционално съпреживяват историята.

Нашите актьори, както ги видях на 17-ти октомври, бяха чудесни. Не съм убеден точно в кой състав излезе екипът, но човекът, дал гласа си на Скар видимо се забавляваше и обираше точките, заедно с изпълнителите на Тимон и на Рафики, всеки от които вкара много хумор в изпълнението си. Бях впечатлен от порасналия Симба, който вкара точната доза патос и уязвимост в изпълнението си. Колегата му, играещ героя като малък в началото според мен малко се посмути, тъй като репликите му не се чуваха, но за драматичните сцени се съвзе и ги изпълни прекрасно. Актрисите на Нала – без забележки. И двете бяха супер. Муфаса предаде силата на героя, но малко му убягна бащинската нежност, без да подценявам достойнството в представянето му.

Декорите – разкошни и добре направени. Не съм предполагал, че у нас може да има представление на такова ниво, скъпо, но хубаво. Музиката си е на Зимър e страхотна и няма какво да я коментираме, песните ми беше емоционално да ги слушам, особено He Lives In You. Не одобрявам обаче решението да бъдат изпълнявани на английски език. Имаме си чудесни преводи на български и стига праводържателите да разрешават, бих предпочел да ги чуя на родния си език.

Не искам обаче критиките ми да звучат злонамерено. Представлението е чудесно и всички, които участват в него заслужават поклон. Респект заслужава и българската публика, която творците сме свикнали да навикваме, но на “Цар Лъв” даде подкрепата, обичта и емоцията, която тази история заслужава. Говоря като цяло за гледаемостта, но и конкретно за хората в НДК, които реагираха по правилния начин в правилните моменти. Дори дечицата с въпросите към родителите този път не ме подразниха, а бяха част от изживяването. За хард фен като мен пък освен всичко друго бе безценно да видя сцени, които не са включени във филма, като например начина, по който Скар решава, че Нала е неговата царица.

Накрая бих искал да кажа, че се гордея с това колко добре се е справил българският екип зад нашата версия на “Цар Лъв”. Видях, че те предлагат на зрителите и “Красавицата и Звяра”, но за мен са готови да скочат в дълбокото и препоръчвам да поставят на сцена “Хари Потър и Прокълнатото дете”. Би било вълшебно, както вълшебно беше и изпълнението им на “Цар Лъв”.

Ревю на Александър Драганов