Х-Мен: Апокалипсис

apokalipsis
Когато отидох да гледам този филм признавам, че не очаквах много. Но истината е, че филмът ме изненада доста приятно. Всички знаем колко много филми направиха „Фокс“ по поредицата X-men на “Марвел”. Някои от тях бяха добре приети, други не. Спокойно мога да кажа, че този определено би могъл да бъде приет добре не само защото се отличава с много повече мащабност и екшън, а и защото режисьорът Брайън Сингър е успял да съчетае множество герои в един интересен и вълнуващ сюжет.
Египет, 1300 години преди Христа. Една от най-великите цивилизации, които са съществували някога тръпне в очакване. Предстои велик момент. Господарят на Древен Египет Ен Сабах Нур е на път да се превъплъти в ново тяло за да живее и управлява вечно. Неговите поданици го почитат безусловно. Ала малцина знаят неговата истинска същност, която може да бъде изразена с една единствена дума – Апокалипс, първият мутант. Но както обикновено се случва в историята на всеки един владетел не всички споделят неговите идеи, а пък щом той реши да се обожестви обикновено настава хаос. Част от жреческото съсловие негодува срещу опитите на Нур да наложи почитание единствено към себе си, измествайки Ра, Тот и всички останало, в което древните египтяни са вярвали. Към тях се присъединява част от египетската армия. В крайна сметка планът им сработва и те успяват да погребат Нур жив под огромна пирамида. Там той заспива…до 80 – те години на XX век, когато отново е пробуден от свои последователи. Същевременно, вече са изминали 10 години от официалното примирие, сключено между хора и мутанти. Магнито е успял да се покрие от властите и сега работи като леяр в Полша, където има щастливо семейство и китна къщичка. Професор Чарлз Екзейвиър е регистрирал академично дружество с идеална цел – училището за таланти, в което младите мутанти имат възможността да осъзнаят своите способности и да се научат да ги контролират. Както личи от филма професорът много обича да работи с млади хора и скоро училището прераства в академия. И всичко продължава толкова добре до момента, в който американското правителство не решава, че в Египет се случва нещо съмнително, което заслужава внимание. По заповед на президента Рейгън ЦРУ изпраща агент Мойра Магтагърт за да разследва случая. Това, което хората и мутантите откриват може да се опише най-добре с думите на самия Чарлз: „Никога досега не съм усещал такава сила“. Сега и от двата вида зависи те да се обединят срещу общата опасност. Защото Апокалипс не просто е решил да „прочисти“ света, но и да събере най-силните, които да му послужат в пъкленото му дело.
quicksilver-xmen-apocalypse
Хареса ми начина, по който се представиха актьорите. Сред ветераните във филма отново ще видим Джеймс Макавой (професор Екзейвиър) и Майкъл Фасбендър (Магнито). Макавой влиза отлично в ролята на добрия ментор, който се опитва да помогне не само на мутантите, но и хората да съградят заедно един по-добър свят. Фасбендър от своя страна остава ненадминат майстор на изтерзаните сцени, в които се разкъсва между миналото си и болезненото настояще, в което е принуден да избира между разрушението на света и расата си. Все същата си остава и Дженифър Лорънс (Мистик), която също много добре влиза в ролята на един мутант, който играе двойна игра за да запази вида. Оскар Айзък направи брилянтна игра в ролята на Апокалипс като през цялото време неговото присъствие се усещаше най-осезаемо, може би и отчасти, защото все пак този злодей се появява за пръв път в тази филмова поредица. Младите актьори също направиха страхотно представяне. Особени поздравления заслужава Лукас Тил (Алекс Съмърс) и Тай Шеридан (Циклопа). И двамата наистина играха като братя (Алекс и Скот Съмърс – Циклопа са братя – мутанти). Наред с по-горе изброените, поздравления заслужават и всички останали актьори. За мен беше много интересно да видя отново Куиксилвър (Еван Питърс), Нощната сянка и по-интересната интерпретация, която Сингър е предложил на Джийн Грей.
Във филма, разбира се, има и някои неща, които не ми направиха добро впечатление. Оставям настрани, че убиха един от любимите ми герои (явно има някаква тенденция по-известните образи да ги гътват), това може да се случи на всеки. Имаше моменти, в които въпреки хубавата игра на Айзък, Апокалипс беше показан в много странна светлина. В един момент го виждахме, качен на огромен трон, а в другия – загърнат с някаква черна мантия и огромна качулка, с която обикаля египетските пазари. Филмът значително се отдалечава от политкоректната реторика, което е наистина чудно (за мен примерно беше истинска радост да видя портрет на Рейгън на стената). За сметка на това обаче не липсват драматичните сцени, както и епизодите, в които се набляга на социалната неправда и расовите проблеми в Източния лагер. С други думи, във филма има доста политика.
Като цяло обаче, смятам, че екипът на филма се е постарал и е направил една приятна за гледане продукция, която ще се хареса на феновете. За мен лично това е един от най-добрите филми в поредицата в сравнение с останалите. Оттук – нататък се надявам останалите да са на това или на все по-добро ниво!

Ревюто е подготвено от д-р Искрен Иванов.

Оставете отговор