Когато отидох да гледам този филм признавам, че не очаквах много. Но истината е, че филмът ме изненада доста приятно. Всички знаем колко много филми направиха „Фокс“ по поредицата X-men на “Марвел”. Някои от тях бяха добре приети, други не. Спокойно мога да кажа, че този определено би могъл да бъде приет добре не само защото се отличава с много повече мащабност и екшън, а и защото режисьорът Брайън Сингър е успял да съчетае множество герои в един интересен и вълнуващ сюжет.
Египет, 1300 години преди Христа. Една от най-великите цивилизации, които са съществували някога тръпне в очакване. Предстои велик момент. Господарят на Древен Египет Ен Сабах Нур е на път да се превъплъти в ново тяло за да живее и управлява вечно. Неговите поданици го почитат безусловно. Ала малцина знаят неговата истинска същност, която може да бъде изразена с една единствена дума – Апокалипс, първият мутант. Но както обикновено се случва в историята на всеки един владетел не всички споделят неговите идеи, а пък щом той реши да се обожестви обикновено настава хаос. Част от жреческото съсловие негодува срещу опитите на Нур да наложи почитание единствено към себе си, измествайки Ра, Тот и всички останало, в което древните египтяни са вярвали. Към тях се присъединява част от египетската армия. В крайна сметка планът им сработва и те успяват да погребат Нур жив под огромна пирамида. Там той заспива…до 80 – те години на XX век, когато отново е пробуден от свои последователи. Същевременно, вече са изминали 10 години от официалното примирие, сключено между хора и мутанти. Магнито е успял да се покрие от властите и сега работи като леяр в Полша, където има щастливо семейство и китна къщичка. Професор Чарлз Екзейвиър е регистрирал академично дружество с идеална цел – училището за таланти, в което младите мутанти имат възможността да осъзнаят своите способности и да се научат да ги контролират. Както личи от филма професорът много обича да работи с млади хора и скоро училището прераства в академия. И всичко продължава толкова добре до момента, в който американското правителство не решава, че в Египет се случва нещо съмнително, което заслужава внимание. По заповед на президента Рейгън ЦРУ изпраща агент Мойра Магтагърт за да разследва случая. Това, което хората и мутантите откриват може да се опише най-добре с думите на самия Чарлз: „Никога досега не съм усещал такава сила“. Сега и от двата вида зависи те да се обединят срещу общата опасност. Защото Апокалипс не просто е решил да „прочисти“ света, но и да събере най-силните, които да му послужат в пъкленото му дело.
Хареса ми начина, по който се представиха актьорите. Сред ветераните във филма отново ще видим Джеймс Макавой (професор Екзейвиър) и Майкъл Фасбендър (Магнито). Макавой влиза отлично в ролята на добрия ментор, който се опитва да помогне не само на мутантите, но и хората да съградят заедно един по-добър свят. Фасбендър от своя страна остава ненадминат майстор на изтерзаните сцени, в които се разкъсва между миналото си и болезненото настояще, в което е принуден да избира между разрушението на света и расата си. Все същата си остава и Дженифър Лорънс (Мистик), която също много добре влиза в ролята на един мутант, който играе двойна игра за да запази вида. Оскар Айзък направи брилянтна игра в ролята на Апокалипс като през цялото време неговото присъствие се усещаше най-осезаемо, може би и отчасти, защото все пак този злодей се появява за пръв път в тази филмова поредица. Младите актьори също направиха страхотно представяне. Особени поздравления заслужава Лукас Тил (Алекс Съмърс) и Тай Шеридан (Циклопа). И двамата наистина играха като братя (Алекс и Скот Съмърс – Циклопа са братя – мутанти). Наред с по-горе изброените, поздравления заслужават и всички останали актьори. За мен беше много интересно да видя отново Куиксилвър (Еван Питърс), Нощната сянка и по-интересната интерпретация, която Сингър е предложил на Джийн Грей.
Във филма, разбира се, има и някои неща, които не ми направиха добро впечатление. Оставям настрани, че убиха един от любимите ми герои (явно има някаква тенденция по-известните образи да ги гътват), това може да се случи на всеки. Имаше моменти, в които въпреки хубавата игра на Айзък, Апокалипс беше показан в много странна светлина. В един момент го виждахме, качен на огромен трон, а в другия – загърнат с някаква черна мантия и огромна качулка, с която обикаля египетските пазари. Филмът значително се отдалечава от политкоректната реторика, което е наистина чудно (за мен примерно беше истинска радост да видя портрет на Рейгън на стената). За сметка на това обаче не липсват драматичните сцени, както и епизодите, в които се набляга на социалната неправда и расовите проблеми в Източния лагер. С други думи, във филма има доста политика.
Като цяло обаче, смятам, че екипът на филма се е постарал и е направил една приятна за гледане продукция, която ще се хареса на феновете. За мен лично това е един от най-добрите филми в поредицата в сравнение с останалите. Оттук – нататък се надявам останалите да са на това или на все по-добро ниво!
Ревюто е подготвено от д-р Искрен Иванов.
Последни коментари