Хрониките на Ралмия II: Чеда на Магията

ralmia-2

С огромен трепет сядам пред белия лист за да напиша едно ревю, което ме връща много назад. В годините, когато с колегите от Цитаделата все още се намирахме в началото на творческия си път. Тогава, когато все ще откривахме какво можем да правим и докъде се разпростират нашите възможности. За мен е огромно удоволствие да напиша ревю на втората книга от поредицата за Ралмия – една история, която председателят на НКФХ „Цитаделата“ (тогава позната още като Конан Клуба), написа за своите фенове. Тя се утвърди като една от неговите най-значими литературни приноси, които радват читателите и до днес.

Победата на Алекс, Роло и Киара над великия злодей архимаг Санарос (неслучайно наричан „Прокълнатия“) беше огромна победа за цяла Ралмия. Героите заживяха щастлив и безгрижен живот, смятайки, че най-лошото е отминало. Началото на „Чеда на Магията“ ни отвежда в малкото английско градче Мартинстаун, при двама братя – Джеси и неговият доведен брат Майкъл, чиито ден започва съвсем спокойно. Двете деца не подозират какво ги докато не се срещат лице в лице с двама дружелюбни посетители, които им разкриват, че са дошли специално за тях от…Ралмия. И всичко върви много добре до момента, в който не се появява мистериозен дедектив, носещ още по-мистериозното име Ибенизър Фриймарк. Той не е толкова дружелюбно настроен, колкото новите приятели на Джеси и Майкъл. Въпреки опитите му да похити децата ралмийците не се дават лесно и успяват да избягат заедно с децата в родния им свят. А Ралмия вече далеч не е онова безгрижно място, което помним от години, в които царуваше Алекс. Интригите и страхът постепенно са се настанили в сърцата на нейните жители, които живеят в страх от злия барон Саркорос. Объркването се е засилило дотам, че някои ралмийци дори отричат заслугите на великия крал Александър (Алекс) – твърдение, което засилва позициите на онези, които някога са застанали на страната на Санарос, изповядвайки култа към него. Това съвсем не е случайно предвид произхода на Саркорос…но за това по-късно. По време на своето пътуване Джеси разбира, че неговият произход не е случаен…и че всъщност вече си е вкъщи…в своя истински дом. Но дали той, Майки и техните нови познайници ще имат силата и куража да повторят подвига на Алекс и неговите приятели? Дали все пак новият враг на Ралмия няма да се окаже още по-коварен и по-силен дори от Санарос? И през какви приключения ще трябва да минат нашите герои за да докажат, че са достойни да се окичат с почестите, които получиха Роло, Киара, Лиянна… Отговорите на всички тези въпроси ще намерите ако прочетете цялата книга „Ралмия: Чеда на Магията“.

Сега нека поговорим малко повече за това кои са новите герои и каква е тяхната мисия. Джеси е може би най-значимият от всички образи. От малък останал сирак, малкото момче е свикнало да се бори с живота само като единственият му и най-близък човек е доведеният му брат Майкъл. Но произходът на Джеси не е случаен. Неговият баща е идва от Ралмия и владее изкуството на магията, а майка му е обикновена англичанка (преведено на фентъзи езика: Джеси е мъгъл). Родителите на момчето стават жертва на злия барон Саркорос и единствено навременната реакция на другите ралмийци спасява Сандърс от същата съдба. Това, което злодеят тепърва ще разбере е, че синът не отстъпва на бащата нито по талант, нито по могъщество. Доведеният брат на Джеси – Майкъл е красавецът на историята. Снажен и висок – той е същински рицар. Произхождащ от заможно английско семейство Майк се грижи за Джеси като за свой собствен брат. И на мен все ми се струва, че ако не беше Майки, младият магьосник нямаше да може да се справи с това, което го очаква. Драконовата ездачка Тиара е най-привлекателният образ в цялата история. Тя и принцеса Лийна са всичко онова, от което нашите герои имат нужда за да направят приключението си завършено и пълноценно. А сега…към главния злодей. Барон Саркорос е уникален образ, защото съчетава всичко най-зловещо от баща си Санарос и всичко най-жестоко от всичките си подвластни същества – дракони, орки и т.н. Образ с много трагична съдба, баронът е чудовищно силен и прави такива, поразии, които карат много обитатели на Ралмия да смятат, че баща му се е върнал. Той може да преминава безпрепятствено в нашия свят. Но това е само едно от физическите му измерения. Зад фасадния му линк се крие един истински, подъл и коварен злодей, който иска не само да подчини, но и да погуби Ралмия. Като всеки суперсилен антагонист обаче и той е направил няколко съществени пропуска в плана си, които могат да му костват победата. Архимаг Далвон пък има незавидната участ да носи титула на най-мрачният образ в историята на Ралмия. Но за разлика от него той не се поддава на изкушенията и сладките приказки на Саркорос и твърдо отстоява завета на Алекс, който в първата част доказа, че само единственото може да спаси този свят от разрушение. Сходна е участта и на Върховния жрец на Прокълнатия – оркът Раджак! Някой ще каже – я, нима вече и той е съюзник на добрите? Нещо такова…с тази разлика, че Раджак невинаги има волята да се противопоставя на идеите, проповядвани от бившия му господар и често смесва религия с насилие. Но думите няма да ми стигнат да разказвам за свирепите дракони Манфред и Вилхелм, за елфът Арлеан и джуджето Харолд…и за още много герои и злодеи, с които ще се срещнете на страниците на тази невероятна история.

В заключение, бих искал да кажа, че втората част от „Хрониките на Ралмия“ е едно наистина достойно продължение на първата. Алекс, Роло и Киара биха се гордяли със своите „наследници“. По същия начин, по който ние, феновете на Цитаделата се гордеем със света на Ралмия, който продължава да е вдъхновение за нас и до днес.

Ревю на Искрен Иванов

Прочетете самата книга ТУК!

Оставете отговор