Скъпи фенове, за мен е особено удоволствие и привилегия да бъда автор на това ревю, което ще ни разкаже за съдбата на приказната Ралмия и последната битка между нейните герои и техният архивраг – Прокълнатия. Автор на книгата е един от най-талантливите млади учени, който имам удоволствието да познавам и чиито принос за популяризирането и развитието на фентъзи жанра у нас е безспорен – Александър Драганов. Едно от големите достойнства на Ралмия винаги е било, че тя е образна метафора на авторовото светоотношение и по този начин кара читателите не просто да прехвърлят страниците в желание да я завършат, но и да се замислят върху екзистенциални въпроси върху сюжета за това кое е добро и зло и какво прави един образ герой. Моралният коректив, върху който почива и “Последната Хроника” е добре познат на всеки фен, но тук той е разгърнат в толкова голяма дълбочина, че метаморфозите, през които минават героите ни напомнят на старата истина, която важи за всички ни – свободната воля е както най-големият дар, който сме получили, така и най-унищожителното оръжие в ръцете на всеки един от нас.
Яхвайки леденият дракон Готлиб, заедно с храбрия Алтан, ловката Тамия и грациозният Райлин ще се отправите на свещена мисия, от която зависи съществуването не само на Ралмия, но цялата вселена. Това е битка, която нашите герои водят срещу жестокия магьосник барон Раксмаил, коварния и корумпиран кралски съветник Христизий, подлия главатар на черните елфи лорд Афтат и най-вече срещу древния дух на злото, който иска да погуби всички – Прокълнатия. Ще си припомните за други легендарни образи в тази вселена като трагичния образ на Обитателя и гнусния змийски жрец Казадар, когото героите успяха да надхитрят в предишната книга. Ще се изправите дори лице в лице със самата Смърт и мистичният Оракул, които Прокълнатия има дързостта да предизвика в търсене на безгранична власт и вечно съществуване. Но най-вече – ще бъдете свидетели на това как същата кръвна линия, която желае да господства над Ралмия всъщност се превръща в нейн спасител от злото.
“Последната Хроника” е различна и от предходните книги по Ралмия с още нещо – мащабът. Приключенията, пътешествията и опасностите, през които преминаха Алекс, Джеси, Майкъл, Джефри, Чарли и приятелите им докато се бореха със сина на Прокълния – барон Саркорос, алчния разбойник барон Форкоу и всички останали изчадия, които злият дух отприщи за да се върне обратно бледнеят пред подвига, който Алтан трябваше да приеме в тази книга. Перлата на феникса беше надеждата на Ралмия и когато героите се бореха за нея те за пръв път видяха злото в очите. Чедата на магията преминаха през много опасности, но нито един от тях не бе изкушен от това да избира между тежкото, но покварящо бреме на властта и своите приятели. Изумрудът на базилиска беше върховен подвиг, но дори и тогава гибелта на черните елфи беше просто прелюдия към Нощта на Змията, която искаше и всъщност успя в мисията си да върне в Ралмия духа на Прокълнатия. И да не забравим да споменем трънливия път на лорд Дакавар, чиято саможертва служеше за вдъхновение на всички герои, които бяха чули легендите за Прокълнатия и неговия Черен рицар. Но нищо не може да се сравни с битката в “Последната хроника”, когато група млади герои, които едва в предишната книга научиха своята мисия, трябваше да се изправят срещу хилядолетното зло, което нямаше как да победят без своята твърда вяра и…малко помощ. Но за да станете част от тази история ви предлагам да прочетете книгите по Ралмия и така да направите вашето пътуване в този свят една сбъдната мечта. За мен тази поредица има особено значение тъй като тя ме вдъхнови да продължа да чета нашият любим жанр. Вярвам, че така ще бъде и за вас!
Рецензия на доц. Искрен Иванов
П.С. Прочетете “Последната хроника” на Ралмия или в Цитаделата, или в RuLit, откъдето може и да я изтеглите в удобен за Вас формат.
Последни коментари