Христо Пощаков

За мен е изключително приятно да представя пред феновете новият ни гост в рубриката “Интервюта” – големият български фантаст, носител на награда “Еврокон” Христо Пощаков, миналата година отличен от Националният Клуб за Фентъзи и Хорър за най-успешен български писател. Ние благодарим на авторът на книги като “Нашествието на Грухилите” и “Меч, Мощ и Магия”, че се съгласи да ни даде толкова откровено и интересно интервю. Приятно четене!

Г-н Пощаков, вие сте добре познат на българските читатели с вашите интересни
фантастични книги, издавани по цял свят. Кажете как прописахте и какво ви накара да се
обърнете точно към научнофантастичния жанр?

До 1979 г. притежавах в библиотеката си всичко издадено на български и руски език от областта на фантастиката. Този вид литература, винаги гледана с недоброжелателно око от официално признатата, ме очароваше с полета на мисълта си и необятността на идеите си. Романи със сюжет “той обича нея, но тя обича друг, който е влюбен в леля си” престанаха да будят в мен какъвто и да е интерес, макар че някои от такъв тип се водят за световна класика. През 1978 г. година заминах на работа в Куба, където изпълнявах длъжността “технически съветник” на проектантска организация в областта на хранителната промишленост и там, в продължение на 6 години упражнявах професията си. Независимо от точните инженерни проекти, с които се занимавах, вероятно прочетеното, акумулирано в съзнанието ми, допълнено със собствената ми фантазия е създало отделен творчески заряд. Той избухна едва на 40-годишната ми възраст, причинен от травма, предизвикана в кабаре “Тропикана”, която ме принуди да лежа на легло един месец. След като изчетох всичко, което се намираше в стаята ми бях обзет от неимоверна скука. Тогава подтикнат от необясним импулс хванах тетрадка и химикалка и за около 15 дни написах 20 разказа. Интересното е, че бих определил този период от живота ми като най-продуктивния. Впоследствие никога не съм имал време да се занимавам само с писане, поради непрекъснати ангажименти, свързани с професията ми и препитанието на собственото ми семейство. Но този двуседмичен период на първоначално творчество определи допълнителното ми хоби – винаги когато имам свободно време да сядам да пиша нещо. Интересното в случая беше, че един по един, разказите, които бях написал, бяха публикувани в периодичния печат в същия ред на написване. Странно, но факт. А по онези тоталитарни времена съвсем не беше лесно да публикуваш каквото и да е,
това се отнасяше и за фантастиката. По онези времена компютрите все още не бяха навлезли масово в нашия бит. Спомням си, че един от първоначално написаните ми разкази го преписвах и редактирах на пишеща машина 20 пъти. Имах свежеста на идеите, но все още ми липсваше необходимото писателско майсторство, т.е.. не бях навлязал в “кухнята”, както се изразяваше един от утвърдените писатели, който ми даваше съвети в областта на литературата, за което и до днес съм му благодарен, макар че вече не е между живите.
После лека по лека пристигнаха наградите и придобих необходимото литературно умение. Нищо в живота не става веднага. Когато един ден помислих, че може би вече съм станал писател, тогава се сетих, че може вече имам и врагове.
Вие сте един от малкото автори, които еднакво добре пишат и в по-дълги форми, като
романи и новели, но сте много добър и в разказите. Коя форма от двете предпочитате и
защо?
Досега съм написал някъде около 130 разказа, не съм ги броил точно и само 2 от тях очакват поредната си публикация. Сега си давам сметка, че ако бях написал петнайсетина
романа щеше да бъде по-добре. Може би дълги години съм бил под влиянието на Робърт Шекли, които е любимият ми майстор на фантастичния разказ и това ме е подвело. Работата е там, че повечето издателства по света пренебрегват разказите и предпочитат романа като форма за издаване. Защо имат такава политика, лично на мен ми е непонятно. От друга страна всеки разказ е разход на идея, която лесно може да се превърне в роман. Според мен да напишеш добър разказ е по-трудно, отколкото да напишеш добър роман. В романа можеш да разтягаш фабулата и броя на изреченията, в разказа това е недопустимо. Като споменах за Роберт Шекли, мир на праха му, на Еврокона в Пловдив през 2004 г. имах невероятното щастие да прекарам един следобед заедно с него като негов личен преводач и той вече беше прочел десетина мои разказа във връзка с интервю, което бях поискал от него. Попитах го за мнението му и той написа върхо една от книгите си издадени на български: “For Khristo – with my sincerе compliments”. След като и мнението на Пол ди Филипо, един от най-големите критици в областта на фантастиката и фентъзито в САЩ, с когото се запознах в Нант, Франция по време на фестивала “Утопиал”, и който също прочете дори по-голямо количество от моите умотворения беше изпълнено с по-големи суперлативи, аз най-накрая разбрах, че съм станал писател и никакви други критики изобщо не могат да ме засегнат. Но това не премахна проблема с издаването на разкази, въпреки че испанското “Неверланд Едисионес” издаде мой сборник под заглавие “Ла трансформасион”. При предложение за издаване на нов сборник, главния редактор ми каза “Дай ми роман”. В света понастоящем са останали много малко издателства, които си позволяват да издават сборници с разкази, като например френското Л?Аталант, което ежегодно издава сборник “10 световни автори” (където през 2004 г. имах щастието да бъда публикуван и поканен на фестивала) или руското “Альфа книга”, което издава сборник за славянска фантастика (през 2006 и 2007 г. имах късмета да публикувам в тези сборници общо 7 разказа), или ежегодните два сборника, която издава испанската асоциация по научна фантастика, която обединява клубовете по фантастика и фентъзи (там няма разграничения между жанровете). Така че за в бъдеще ще премина към писане на романи, колкото и да обичам писането на разкази.
Имате ли любимо свое произведение и кое е то? А от всички персонажи, които сте
създавал, имате ли някой, който да ви е най-близо до сърцето?
Да, Лирти от “Нашествието на грухилите е любимият ми персонаж”. След него следва Барди от “Меч, мощ и магия”.
Една от най-популярните и обичани ваши книги сред феновете е “Нашествието на
Грухилите”, в която хората биват нападнати от раса, хранеща се с глупост. Какво ви
вдъхнови за историята? С какво си обяснявате интереса към тази книга?
Интереса към тази книга го обяснявам с необичайността на идеята. Никой досега по света не се е сетил да предложи на читателите модел на цивилизация, която се храни с разпада на продуктите на разума. Може би ме е вдъхновила постоянната проява на глупост, която непрекъснато трови ежедневието ни. Естествено пренесена в галактически мащаби.
Вашите произведения обикновено запазват тънко чувство за хумор, дори и да имат
по-мрачен сюжет. Как се съчетават хумора и фантастиката?
Напоследък все повече произведения излизат в стил “хорър”, дори е модно да се пише в такъв стил.. Ако някой може да ми обясни защо след като и без това живеем в мрачна
действителност ни трябват допълнителни ужаси, ще му бъда много благодарен. Хуморът и
иронията в литературата са добри инструменти, които освежават сюжета и придават
удоволствие на читателя от прочетеното. Но не всеки писател е способен да използва тези
инструменти, за това се изисква повишена интелигентност. Като всяка литература (а никой не може да отрече, че фантастиката е част от литературата), фантастиката като цяло (което включва и фентъзито) дава широко поле за изява на хумор. Това прави книгите и разказите по-леко четивни и доставя по-голямо удоволствие на читателя. Не напразно руското издателство “Альфа книга” се е ориентирало само към издаване на книги, в които има хумор. А тиражите му са доста тлъсти. С две думи фантастиката може много добре да се съчетава с хумора.
Сравнително късно навлязохте в жанра “фентъзи”, но постигнахте успех сред феновете
чрез “Меч, Мощ и Магия”. Как се решихте да влезете в жанра и какво мислите за него?
До преди петнайсетина или двайсетина години никой не правеше разлика между жанровете “научна фантастика” и “фентъзи”, всичко минаваше под общия знаменател “фантастика”. Впоследствие жанровете се разграничиха и трябва да призная, че жанра “фентъзи” е по-смилаем за общата публика, отколкото “научната фантастика”, който поне в Европа загуби значителни позиции. Европейските издателства в нашия континент предпочитат да издават книги в стил “фентъзи”. Към писане в този стил ме подтикна писателят Пламен Митрев, който един ден ми каза “Защо не напишеш нещо в стил фентъзи?” И аз си казах “Защо да не опитам?”
Оказа се, че опитът ми излезе много удачен, освен това даже изпитах удоволствие при
написването на “Меч, мощ и магия”. Никога не съм предполагал, че тази книга ще има такъв успех. Да се надяваме, че следващата книга със същите герои под заглавие “Завоюването на Америка” ще бъде издадена в България. До сега по всичко личи, че първо ще се появи в Русия, а после и в Испания и в други страни.
Знае се, че фантастите умеят да мечтаят. Нека помечтаем за момент заедно – от всичките
ви книги, коя бихте искали да филмират?
Относно филмирането, “Меч, мощ и магия”, “Нашествието на грухилите” и “Приключения в Дарвил” предлагат чудесни сценарии, но това е свързано с направа на синопсис на книгите, превод на английски, изработка на сценарий, регистрация на авторските права, пак превод на английски при проявен интерес, подбор на добър литературен и лицензиран литературен агент, предлагане на големи филмови студиа, като в крайна сметка авторът винаги остава прецакан. Но по принцип мечтата е хубава и някой ден може и да се превърне в реалност. За нейното реализиране трябват и доста пари.
И сега нещо, което за повечето родни автори звучи като мечта – вие сте превеждан на
много и различни езици. Какво е усещането за един български автор, когато види книгите
си по целия свят?
Досега съм превеждан на 12 езика, очаквам през тази година количествата им да се увеличи с датски, шведски и финландски езици, може би и с холандски и немски, но до края на годината ще стане ясно. Първоначалното усещане да бъдеш издаден в чужбина предизвиква бурна радост, след това претръпваш и го възприемаш като нещо нормално. То повече не ти дава някакви положителни емоции. Остава комерсиалната същност на публикацията – някъде ти плащат, а някъде не.
Има ли автори, които да са ви вдъхновявали? Кои са ви любимите български и кои – любимите чужди автори?
Както споменах, освен Робърт Шекли, едва ли някой друг автор ме е вдъхновявал. Не искам да кажа, че автори като Фредерик Пол, Рей Бредбъри, Филип Дик, Хари Харисън, Грег Беър, Дан Симънс, Ефремов и братя Стругацки не са ми били интересни, но основното ми възхищение е било насочено към Робърт Шекли. Не мога да пренебрегна и фентъзи авторите като Урсула ле Гуин и Робърт Джордан. Може би е недопустимо да заявя това в електронното пространство, но авторът на “Властелинът на пръстените” не е успял да ме привлече към себе си, макар че всички казват, че е велик.
Имате ли представа какви хора са вашите фенове? Коя е най-интересната ви случка с
фенове?
За съжаление досега нямам представа кои са ми фенове и кои не. Може би трябва да си направя блог в електронното пространство, за да го разбера. Но в едно съм уверен: може би всички от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър са мои фенове и се надявам на това. Надявам се също, че те ще ме защитават от бъдещи нападки от страна на самообявилите се критици в дир.бг., които както разбираш нямат никакво значение за мен, но вредят като общо на българската фантастика. В едно от поредните оплювания (или завист) към моята личност писателят Кънчо Кожухаров написа: “Щом като Христо Пощаков представя българската фантастика по света, а вие не сте съгласни с това, защо не напишете нещо, с което вие да представлявате същото?”
Както казваше един говорител по телевизията: “Да, ама не.” Засега друго такова животно
няма. Така че по въпроса за феновете не мога да дам точен отговор. Напълно естествено е
някой автор едни да го харесват, а други не. Все пак съм получавал спорадични изрази на
възхищение от прочетеното от читатели, които изобщо не съм познавал. Може би именно те са били феновете ми, но съм проявил собствената си немарливост, за да поддържам директна връзка с тях.
Интересно е, че колкото и да успее някой автор, у нас винаги се намира някой да изкаже
нещо лошо? Влияят ли ви такива неща?
Отначало се дразнех, след това свикнах. Както казах по-горе в интервюто, след мнението
за писането ми на Робърт Шекли и Пол ди Филипо, никой в малката ни страна не е в
състояние да ми понижи настроението. Интересното в случая е, че завистници и плювачи се намират само в българските и руските електронни сайтове. Дори руснаците си имат сайт “за оплюване”, където масово плюят по руския автор Лукяненко, с общ тираж на книгите му 120 000 000 екземпляра. Но изглежда, че за нашите две “братски” страни това е напълно нормално. Влизайки в англо-езични и испано езични сайтове по фантастика, никъде не можах да открия такава пошлост. Когато се стига до критика на някое литературно произведение, тя е почти винаги благонамерена, в умерен тон и без обиди. Защото дори и най-лошия писател е творец и този статут трябва да се уважава. Не искам да си спомня констатацията от преди стотина години на виден наш писател, че ако съществува гений на зависта, той обезателно трябва да бъде българин. Просто ми е неприятно. В нациите, които са преуспели в този свят, всички индивиди се държат един за друг като свински черва. Българинът е опериран от тази черта на характера поради собствената си индивидуалност и простотия и това може да му коства изчезвавето му от картата на Европа.
Какво да очакваме от Вас в близко бъдеще?
Както казах по-горе, очаквам издаването на втората книга с героите от “Меч, мощ и магия” под заглавие “Завоюването на Америка” – рицарят Барди, драконът Дзог и магьасникът Горо. Книгата ще бъде пълна изненада за прочелите “Меч, мощ и магия”. Да се надяваме, че ще има българско издание, преди руското.
Какво мислите за сайт “Цитаделата”?
“Цитаделата” е едно чудесно пространство за любителите на фентъзито в България. Браво на създателите му!
Пожелайте нещо на нашите читатели за довиждане!
Да бъдат свежи и пълни с енергия, да продължават да четат книги от жанра “фентъзи”, да постигат много успехи в учението и в личния си живот и ако имат желанието и подтика да
напишат много хубави разкази или книги!