Храмът

Здравейте, скъпи приятели, в днешния брой на рубриката Азиатско каре ще ви представя един филм, който случайно грабна вниманието ми докато разглеждах каталога в Нетфликс. Продукцията носи знаковото име Храмът и е класически зловещ хорър, копродукция между САЩ и Япония, който изгледах с удоволствие. Това е едно от ония филмчето, където няма кръв, но ужасът оставя трайна след у зрителя.

А сега ви отвеждам в Токио, в една дълбока нощ, където един учен, сътрудник на полицията  е извикан в една японска лудница, за да разплете сложен случай. Докато професорът се чуди откъде да го подхване, пристига асистентът му, който го уведомява, че предстои разпита на важен свидетел. Не след дълго време пристига и най-измъченото същество, което бях виждал на филм – убиец, за който се твърди, че е отнел живота на приятелите си, а след това е изял лицето си в пристъп на лудост. Полицията е почти сигурна, че той е извършил убийствата, но професорът има друга версия. И въпреки че обезобразеният му събеседник едва говори, скоро учените разбират, че корените на случилото се дремят далеч зад човешкото – в изоставен храм, намиращ се в полите на малко планинско селце. Жителите на селото разказват за шест малки момчета, които някога отишли да си играят в шинтоиското светилище в планината, но никога не се върнали. Тяхно другарче ги последвало, но се върнало на другия ден, държейки избодените си очи в ръцете си. Накрая жителите на селото събрали смелост и отишли в храма, където открили зловеща тайна, която ги накарала да запечатат спомена за мястото. Десетилетие по-късно група млади американци – студенти по религия – дошли и започнали да разпитват селяните за онова място. И тъй като не получили отговори на въпросите се качили за да видят мястото. А там…

Майкъл Барет, който работи по голяма част от американските криминални сериали поема режисьорската палка и изкусно съчетава досегашния си опит с дебютния си проект в хорър жанра. Логан Хъфман прави много добра дебютна роля в това филмче, влизайки в образа на главният герой – Кристофър. Крис губи роднините си в инцидент, което дълбоко обръща живота му и той решава да замине далеч от Америка, в страна, където да поработи докато се разсее от случилото се. След като научава японски, младият учен заминава за Токио, където си намира работа като преводач от английски. Един ден Крис получава обаждане от стара своя приятелка, която пристига в страната на изгряващото слънце с приятеля си, за да пише дипломна работа по религия.

Кейт, която е най-добрата приятелка на Крис от детските години е студентка по религия в Америка, като научните и интереси са свързани с шинтоизма. Заедно с приятеля си – Джеймс, тя решава да замине за Япония, където да научи повече за културата на този древен народ. Токио я омагьосва с огромните си несбостъргачи, но тайната й мечта е да отиде в някое малко селце, където да изпита истинския дух на страната. По време на едно от изследванията си в Токио, тя и Крис се отбиват в малка книжарница, където намират книга, посветена на древната японска култура. Кейт решава да купи книгата, но продавачката отказва да я продаде и я моли да напусне магазина. В крайна сметка Кристофър успява да се промъкне в книжарницата след работно време, където малко момченце на име Сейта му продава книгата от името на собственичката. Американският „силиконов“ модел Наталия Лорнър играе Кейт.

Джеймс е приятелят на Кейт, от когото тя очаква дете. Той я придружава до Япония без да подозира за чувствата на Крис, който също й е хвърлил око. Подозрителен и изпълнен с недоверие към японската култура, Джеймс е типичният твърдоглав селяндур, който не приема източните култури на сериозно…но и това ще се промени след този филм. Въпреки че има проблеми с алкохола, той все още се понася с приятелката си до момента, в който не разбира, че ще става баща. Това окончателно разваля нещата между двамата, което е добре дошло за Крис. И все пак, когато на тримата се налага да пренощуват в планинския храм, последното нещо, за което ще мислят е чувствата си.

Препоръчвам филма на всички, които искат нещо свежо в рамките на час, в което да няма кръв, а просто страхотии. Като всяка азиатска продукция, тази включва някои по-екстремни сцени като деца – убийци, които изяждат жертвите си, но…това е жанрът. Урокът, който дава филма обаче е много ценен. Приятно гледане!

Ревю на Искрен Иванов