Хоризонтите на лудостта

horizonti

“Хоризонтите на лудостта” е новият сборник с разкази на писателя Донко Найденов /”Ударите на съдбата”, “Отвъд страха”/. В него Донко събира шест разкази и повести, които разделя в две части.
Първият раздел се нарича МИСТЕРИЯ. 
“Константата на времето” е фантастична история за пътниците на автобус, които пътуват от София до Исперих. За да избегнат в задръстване, те взимат пряк път, който обаче се оказва прекалено бърз и ги връща назад във времето, към 70-те години, когато у нас още е властвал комунистическия строй. Найденов майсторски долавя епохата на онова време, с лозунгите и старите съветски автомобили, но и с работещи заводи и гъсто населени градчета. Целта на историята обаче не е да възхвалява или отрича стария режим – Донко го използва за да развие уникална концепция за пътувания във времето и да разработи реалистичен сценарий за това как промяната в миналото би се отразила на бъдещето. Резултатът е колоритна и запомняща се творба.
“Методите на Гауро” е страховита история за млад мъж, който за броени дни хваща една от най-страшните болести – шизофренията. Негов приятел се мъчи да разбере как така момчето е стигнало до психиатрията, а разследването му го сблъсква със загадъчна книга, научен труд от неоткриваем автор, способен да разклати разсъдъка на който и да е. Един крайно подтискащ и угнетителен разказ, особено ако лично или чрез близък сте се сблъсквали с психиатричната система в България. Той обаче е точно на мястото си и подготвя читателя за вторият раздел в сборника – УЖАСИ!
“Вампирът” е разказ, който бях чел преди години онлайн, но с радост си го припомних отново. Разказва се за стара кооперация в София, в която се нанася загадъчен, отнесен човек, който поздравява вяло и не е ясно нито какъв е, нито с какво се занимава. Скоро обаче в блока започват да се случват загадъчни и страховити събития… Изключително атмосферна и запомняща се история.
“Руините на антрацитната мина” е историята на човек, който отива в изоставена мина, за която се разправя, че е обитавана от призраци. Оказва се, че това не са само слухове… Силно произведение в стила на Х.Ф. Лъвкрафт.
“Спектакълът на грешниците” е може би любимата ми история в сборника, при четенето на която изпитах най-силната и стара човешка емоция – истински страх. Възрастен лекар се пенсионира и си купува къща в старопланинско село, за да не тежи на близките си и да прекара остатъка от живота си в усамотение и спокойствие. Когато обаче един ден той минава напряко, за да си купи газ от бензиностанцията, лекарят се сблъсква с друга къща, която предизвиква у него необяснимо отвращение. Докторът започва да любопитства за историята на този дом – но това, което ще открие надхвърля най-черните му кошмари…
“Посещението” е последният и най-страшен разказ в сборника, история, която ми напомни на класически хорър произведения като “Ужасът в Амитивил”, но е разказана по нов начин. Млад писател се отделя в къща, за да твори, но още при първите му публикации в Интернет започва да бъде преследван от загадъчен потребител с прякор “Призрак”, който изглежда наблюдава всяка негова стъпка. В началото момчето си мисли, че става дума за някаква дебелашка шега, може би хакер, който използва камерата на компютъра му. Скоро обаче пред дома на писателя се появява загадъчен човек, който иска да влезе… Това е върхов, майсторски хорър, който буквално може да те накара да настръхнеш. Найденов е използвал новите технологии по уникален начин, който подсилва, а не преодолява чувството за изолация, което е необходимо за добрия хорър и градира напрежението до кресчендо, като в същото време успява да изгради силна и смислена история.
Като цяло, “Хоризонтите на лудостта” е много силна колекция разкази и повести на ужаса, които ще допаднат на всеки почитател на тъмния жанр.

Оставете отговор