Чак през месец юни стигаме до първото ни ревю на книга от български автор, като то е посветено на “Холограмата на Титан”, най-новия сборник от майстора на ужасите Донко Найденов, многократен лауреат от наградите на Цитаделата за фентъзи и хорър. Излязлата за Панаира на книгата антология е доказателство, че той продължава да върви нагоре като автор, макар понякога да допуска дребни неточности, нормални за писането у нас, най-често откраднато от свободното време на принудените да работят други неща за хляба си наши писатели.
“Капанът” е първият разказ в сборника, който ни пренася до снеговете на Русия, където млад мъж и приятелката му замръкват в изолирано село и се озовават в пищна къща, чиито домакини са любезни, но и някак зловещи. Класическа приказка за призраци с вледеняващ оттенък.
“Черният котарак” е втората творба в книгата, смразяваща история с мотиви от “Престъпление и наказание”, които Донко явно обича, тъй като донякъде наподобява и сюжета от романа “Законите на злото”. Тук обаче хорърът е по-изчистен, а обемът далеч по-събран, поради което останах по-доволен. Сцените с насилие са на място, но брутални.
“Халюцинации” представлява самопризнание на убиец, извършил ужасното си деяние под влиянието на наркотици, отключили у него видения към по-страшен свят. Много идеен разказ, носещ в себе си нещо от Лъвкрафт, но също така и от действителни криминални случаи (Донко на други места демонстрира, че е добре запознат със случая в Амитивил, от който виждам влияние), а също и от патологията на психичната болест.
“Снежният човек” ни връща в руския мраз, където туристи търсят отвратителния снежен човек, въпреки настоятелните предупеждения на местните да не правят глупости. Който търси, намира, макар тази история да е по-мека отколкото други творби в антологията.
В “Градът” човек се събужда на място, различно от това, на което е заспал, странен и запуснат град, изглеждащ пуст и неприветлив. Докато търси истината за ситуацията, в която се е озовал, човекът ще открие една неприятна истина… Не мога да кажа, че е неочаквана развръзката, но е добре написана.
“Крабовският хълм” е третият разказ в сборника на руска тематика, надявам се да не наложат на Донко санкции заради това. Отново човек отива да място, където не му е работа да ходи заради витаещи привидения и пак си намира белята. Донякъде историята прилича на синтез между другите две творби за Русия, утвърдена в тази книга като място, обитавано от неспокойни призраци.
“Тунелът” е от по-интригуващите творби в антологията, макар като цяло нивото на книгата да е високо. Става дума за тема, която Донко е засягал и в предишни свои сборници, връзката между съня и смъртта, тук разглеждана от разжалван заради експериментите си лекар и неговия неблагоразумен с любопитството си асистент. Авторът стига до интересни изводи, които си струва да бъдат прочетени.
“Холограмата на Титан” е разказ, първоначално публикуван в сборника ни “Мечове в космоса” и сега намиращ място и в тази колекция, чието име е дал. Тук научаваме за пътешествието на човешко същество до спътника Титан, където му се разкрива тайната на Вселената. Любопитна научнофантастична визия, представляваща по същество едно изразено възхищение към необятната вселена и невъзможен опит мащабът й да бъде осмислен.
“Проклятието Ротингер” е финалната творба в книгата. Това е повест за мъж, изгубил приятелката си и търсещ начин да преживее силни емоции наново, като отиде в не толкова известна, но за сметка на това изключително плашеща къща, за която се говори, че е обитавана от духове. И друг път съм казвал, че за мен това е царският жанр в хоръра, като Донко се е справил отлично с него, пресъздавайки зловещите паранормални явления. Интересното е, че прочитът му за техния произход, макар действието да се развива в Щатите, е по същество плод на българските възприятия за подобни събития, затова развръзката е много различна от това, което бихме очаквали ако четем случаите на Ед и Лорейн Уорън например. При все това, аз останах силно удовлетворен от тази история.
Цялостното впечатление от “Холограмата на Титан” е много добро. Действително на моменти Донко е неточен, заплащането на асистента от “Тунелът” например според мен не съответства на хонорара търсен за образованието му, макар че намирането на работа е само претекст за истинските му мотиви. Някои от детайлите около “Холограмата на Титан” не пасват с най-новите научни открития в астрономията, например колко дълго би изтляла една голяма звезда като Бетелгейз. И накрая, “Проклятието Ротингер” определено нямаше нужда от експлицитните сексуални сцени, изпъстрили разказа и според мен принизили качеството на атмосферата му.
Обаче книга без недостатъци няма, а силното в “Холограмата на Титан” е повече. Донко Найденов е любимият ми български автор на ужаси, тъй като не забравя кое е най-важното в жанра, а именно да те уплаши, да те притесни. Неведнъж, докато четях книгата му се изпълвах с безпокойство, разлиствайки страниците се заглеждах с притеснение към сенките, хвърляни от нощната лампа, а ставането през нощта до тоалетна се превръщаше в неприятно изживяване. Заради този адреналин хорърът е може би най-силното изживяване в четенето на книги и Донко го постига. Пожелавам му още много издадени произведения – заслужава го.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари