Happy Halloween! С малко закъснение разбира се, реших да изгледам новия филм по легендарната хорър поредица с надеждата, че ето – отново ще си припомня хубавите мигове прекарани в гледане на тази класика. Въпреки очакванията ми обаче останах с противоречиви отзиви.
Филмът изненадва с учудващо добро начало, което ни отвежда в лудницата „Смит Гроув“, която е приютила Майкъл Майърс, чиято пословична жестокост го е превърнала в легенда за лекари, полицаи, писатели и кой ли още не. Двама разследващи журналисти – Арън Коуи и Дана Хейнс решават да направят изследване по въпроса и посещават психопата, който се намира под прякото наблюдение на д-р Ранбър Сартайн. Срещайки се с посетителите лекарят им разкрива, че е студент на д-р Самюъл Лумис, чиито живот минава под знака на борбата с Майърс. Става ясно и че „Торбаланът“ както още е известен Майкъл скоро ще бъде преместен на друго, много по-добре укрепено и пазено място. По време на своята среща с лунатика журналистите се уверяват лично в онова, за което само са чували – че от деня на своето залавяне до ден днешен (общо 40 години!) Майкъл не е отронил нито една дума. В опит да провокира разговор Арън решава да извади маската на убиеца, която е успял да намери по време на изследването си, но дори и това не дава резултат…или поне не на пръв поглед. И все пак появата на този артефакт ще сложи началото на нещо още по-кошмарно.
За режисьор на дългоочакваната продукция беше избран Дейвид Гордън Грийн, който макар и носител на 14 последователни награди до този момент няма опит с хорър жанра. Това личи на много места във филма, особено когато той започва да прилича повече на екшън отколкото на филм на ужасите. Най-силната страна на продукцията бяха актьорите и респективно Джейми Лий Къртис, чиято кариера мина под знака на историята за Майкъл. Звездата от „Истински лъжи“, с неповторимия й стил на игра засенчи всички останали и по мое мнение беше онова, което осигури приемствеността между старите и новите истории. Към нейната роля ще си позволя да похваля и Анди Матичък (или както там се произнася фамилията й) за хубавата дебютна роля. Актьорите, които играха Майкъл се справиха много добре със задачата си.
В заключение, мога да кажа, че филмчето става за тръпка, но не е това, което очаквах. Дали заради старите филми, които наистина вдигат летвата или заради това, че този излезе прекалено бързо – не знам. Но има какво още да се желае – и по отношение на сцените и по отношение на ритъма и по отношение на самия елемент хорър. Можем само да се надяваме, че следващата продукция на тази тема ще бъде по-добре обмислен и ще пожъне по-добър успех…а дотогава успех с гледането!
Ревю на Искрен Иванов
Последни коментари