Хари Потър и прокълнатото дете

cursed child book
Сякаш беше вчера, когато се наредих за опашката на седмата книга от поредицата “Хари Потър” и не спах две нощи – едната от очакване, другата от нетърпение да прочета книгата. Оттогава минаха много години и не вярвах, че отново мога да се запаля така. Посрещнах със скептицизъм новините за пиесата, не отидох на нощната премиера за книжния й формат и я започнах без особено нетърпение. Но още след първите страници усетих как искрите на старата любов припламват отново и неусетно потънах в една уникална история, достойно продължение на най-обичаната фентъзи поредица в историята, което не бива да пропускате по никакъв начин.
Години са минали от победата на Хари Потър над злия лорд Волдемор и магическия свят изглежда едно по-добро място. Хърмаяни Грейнджър е Министър на магията, а самият Драко Малфой определя онези, които още се занимават с черни изкуства като кретени. Най-голямото предизвикателство за Хари изглеждат взаимоотношенията със сина му Албус Сивиръс, който се оказва тежък характер – първо изненадва всички, като става приятел със Скорпиус Малфой, за когото се носят всякакви слухове, а после бива приет в “Слидерин” и… се проваля на куидич. Освен това, никак не харесва баща си. Понякога дори съжалява, че е негов син. Но когато Хари изпуска нервите си и му отвръща, че и той понякога съжалява за същото, Албус Сивиръс решава да излезе от сянката на баща си и да направи нещо героично, за което моли старият и самотен Амос Дигъри и да спаси сина му Седрик от ужасната гибел, сполетяла го в Тримагичния турнир. Как? С помощта на времевърт! Заедно със Скорпиус, негов верен приятел във всяко начинание, младият Албус ще се върне назад във времето… и така неусетно ще стане пионка в пъклен план за завръщането на Черния лорд!
Преди да пристъпя към ревюто, трябва да подчертая, че тази книжка е пиеса, а не роман и вероятно може да се оцени най-добре ако се гледа на театър. Аз обаче успях да й се насладя максимално и така. Роулинг и екипът сценаристи са създали невероятна история, която ни представя ново поколение герои и ги изпраща на епично приключение, в което те ще трябва да се помирят със себе си и близките си, ако искат да спасят самото време, в което са родени. Развитието на характерите е невероятно, а мащабът на сюжета повече от дързък. Диалозите са феноменални, а Албус Сивиръс и Скорпиус са отбор, който е на моменти дори по-готин от Златното трио на Хари, Рон и Хърмаяни, макар сигурно ще има и мигове, в които ще ви се иска да ги удушите. Що се отнася до злодейката… когато за пръв път чух спойлър за това коя е всъщност, идеята ми се стори доста тъпа, но вътре в самата история е реализирана идеално.
В заключение ще кажа, че от 2007-ма, когато излезе “Хари Потър и даровете на смъртта”, мина доста време, през което прочетох книгите на много други талантливи автори в жанра на юношенското фентъзи – Рик Риърдън и “Пърси Джаксън”, Касандра Клеър и “Реликвите на смъртните”, Сюзан Колинс и “Грегор Горноземеца”… почти се създаде илюзия, че някой от тях може да застраши трона на Роулинг. Но с “Хари Потър и прокълнатото дете” кралицата за пореден път слага край на дебатите кой е най-талантливият автор днес и прави съвършеното продължение за съвършената поредица. Респект!

Оставете отговор