Хари Потър и Пицарията на тайните

През Средновековието теолозите са водели абстрактни и, честно казано, безсмислени спорове — например колко ангели могат да застанат на върха на игла. Според някои критици техен съвременен аналог в науката са дебатите за паралелните вселени, чието съществуване така или иначе не може да бъде доказано по емпиричен път. Дали това е така — не знам, но в Цитаделата също обичаме подобни дискусии. Това са статиите, в които сравняваме „круши и ботуши“ — или иначе казано, поредици, които нямат много общо помежду си. Миналата година публикувахме такъв „дълбок анализ“ за приликите между лорд Волдемор и Уилям Афтън. Сега продължаваме тази линия, като търсим общото между класическия фентъзи шедьовър „Хари Потър и Стаята на тайните“ от Дж. К. Роулинг и „Нощна смяна във „Фреди“ 2 — втория филм от поредицата на Скот Коутън.

„Драгане, ти полудя“, чувам вече критиките на някои скептици. Какво общо може да има между приказна история за училище по магии, писана за деца, и тийн хорър за зъл дух, витаещ в изоставена пицария? Те дори не са в един и същи жанр — освен ако не приемем вехтата дефиниция от началото на миналия век, когато фентъзито и ужасите са минавали под общото название „чудновати истории“. Ако обаче се вгледаме в сюжетните детайли, ще открием изненадващо сериозни сходства. А през опита, който ни дават книгите на Роулинг, може би ще успеем да надникнем и в бъдещето, подготвяно ни от Коутън.

Към графата „съвпадения“ можем да причислим факта, че основното действие в „Нощна смяна във „Фреди“ 2“ се развива през 2002 година — същата, в която по кината излезе и екранизацията на втория „Хари Потър“. Тогава зрителите потънаха в историята на младия магьосник, в чието училище започват серия от необясними и зловещи вкаменявания. В търсене на отговори Хари попада на тайнствен дневник, чрез който започва да общува с момче на име Том Риддъл. Макар и рисковани, действията му са продиктувани от желанието да спре инцидентите, да разкрие извършителя и да спаси училището си от затваряне. По-късно обаче се оказва, че дневникът не е намерен случайно — той е подхвърлен на Джини Уизли от злия Луциус Малфой, а общуването ѝ с Риддъл се оказва фатална грешка. Зад това име се крие самият лорд Волдемор, който търси начин да се завърне към живот, използвайки чудовището от Стаята на тайните, за да унищожи враговете си.

В „Нощна смяна във „Фреди“ 2“ все още много младата Аби тъгува по приятелите си — духовете на децата, обитаващи аниматрониците Фреди, Чика, Бони и Фокси. В желанието си да се свърже с тях, тя прибира у дома „мечешкото радио“ Фазтокър и е въодушевена, когато чува гласа на любимата си приятелка Чика. Аби е примамена обратно в оригиналната пицария на Фреди Фазбеър, без да знае, че там някога е било убито младо момиче — и така, без да подозира, попада в клопката на Марионетката.

След като представихме в резюме основните мотиви от сюжетите на двете произведения, е време да потърсим общите им черти.

– И в двете истории малко момиче общува с „приятел“ чрез съмнително комуникационно средство — Джини с дневника на Риддъл, Аби с Фазтокъра.

– И в двата случая този „приятел“ се оказва всичко друго, но не и добронамерен — зад името на Том стои лорд Волдемор, а гласът във Фазтокъра не е на Чика, а на Марионетката.

– В миналото на „Хогуортс“ от Стаята на тайните е изпълзяло чудовище, отнело живота на младата вещица Миртъл, чийто дух и до днес витае в училището.

– Двайсет години преди събитията в „Нощна смяна във „Фреди“ 2“ в оригиналната Пицария на Фреди Фазбеър е убита малката Шарлът. Нейният дух и до днес обитава заведението, обсебвайки Марионетката.

– И в двата случая момичетата стават жертви на коварни злосторници — Джини получава дневника чрез Луциус Малфой, верен слуга на Черния лорд, а Марионетката е освободена заради намесата на Майкъл Афтън, сина на човека, убил Шарлът.

– След като осъществяват контакт с „приятелите“, които са открили „онлайн“ (и в двата случая — доста добро предупреждение за чатовете с непознати), злото се събужда отново — Базилискът напуска Стаята на тайните, а Марионетката изпраща аниматрониците си извън пицарията.

– Хари побеждава Базилиска с помощта на феникса Фоукс, трогнат от верността му към Дъмбълдор. Аниматрониците на Майкъл Афтън са спрени от истинските Фреди, Чика, Бони и Фокси, които идват на помощ на Аби след молбата за съдействие от брат ѝ Майк.

– Накрая идва и голямата разлика. С победата си над Базилиска и Том Риддъл Хари Потър успява да забави завръщането на лорд Волдемор с две години. За съжаление, цената на победата срещу роботите на Марионетката е далеч по-висока — децата, обитаващи любимите аниматроници на Аби, преминават в отвъдното. Така Спрингтрап, в когото се крият тялото и духът на Уилям Афтън, оживява по-силен отвсякога. Ако съдим по петата и шестата година на Хари в „Хогуортс“, тежките дни за Майк и Аби тепърва предстоят — още повече че Ванеса вече е обсебена от Марионетката, намерила нов съсъд за злодеянията си. Ситуацията е дори по-мрачна, защото закрилниците им вече ги няма.

Интересните прилики между „Хари Потър“ и „Нощна смяна във „Фреди“ не са обвинение към Скот Коутън в копиране на Дж. К. Роулинг. Дори да има елемент на вдъхновение, той е толкова тактично вплетен и поставен в напълно различен контекст, така че по-скоро буди възхищение, отколкото неодобрение. Това е повод да се замислим за начина, по който фендъмът се преражда отново и отново. Когато бях ученик и студент, „Хари Потър“ беше новата поредица, на която феновете на „праведното“ фентъзи от типа на „Властелинът на пръстените“ или „Сага за войната на разлома“ гледаха с недоверие. Днес книгите на Роулинг и филмите по тях вече са класика, а „Нощна смяна във „Фреди“ е новата сага, превърнала се във феномен за поколението Z, докато почитателите на ретро ужаси като „То“ и „Кошмар на улица Елм“ мърморят.

Но това е вечният кръговрат на живота, за който говори Муфаса в „Цар Лъв“. Идват нови поколения, а тяхната любов към истории, които говорят за важните за тях неща, се вгражда в голямото имение, наречено фентъзи и хорър.

Статия на д-р Александър Драганов