Мисля, че след препрочитането на четвъртия том от вълшебната поредица на Дж. К. Роулинг най-сетне разбрах какво точно означава изразът “да ти се отворят чакрите”, тъй като макар да се насладих максимално на първите три книги, докато изживявах наново “Хари Потър и Огненият бокал” достигнах до истински литературен екстаз. Това е нормално, тъй като книгата е много по-голяма от предшествениците си, а и в нея сюжетът става наистина епичен.
Преди началото на четвъртата си година в “Хогуортс” младият магьосник Хари Потър се чувства идея по-добре от преди. Заплахата от освободения Сириус Блек кара ужасните му роднини от семейство Дърсли да се държат по прилично, приятелите му изпращат тортички, които той тайно похапва, а досадният му братовчед Дъдли е подложен на диета. Освен това предстои финала на Световното първенство по куидич, събитие, което момчето няма търпение да посети, а след това го очаква уникално предизвикателство през учебната година. Хари ще бъде включен в него изненадващо и за самия себе си, а всичките му умения ще бъдат подложени на върховно изпитание в серия от три изпитания, предизвикателни и за по-големи вълшебници. Наградата, която го чака в края обаче за жалост не тази, на която се е надявал…
Понеже и за първите части от поредицата мога да кажа, че са шедьоври, думите наистина не ми достигат, за да опиша колко много ми хареса “Хари Потър и Огненият бокал”. Поредицата определено печели от израстването на героя, чиито преживявания стават по-дълбоки, а сюжетът в синхрон с това е вече по-сериозен, по-мащабен, включва още повече персонажи и започва да повдига завесата над по-широкия свят на магьосниците с неговата история, интригите, които го измъчват, миналото, което не е преодолял и ще се превърне в страховито бъдеще. За това подпомагат образите на Муди, Крауч и Багман, еволюцията при Фъдж, както и разбира се шампионите на Тримагичния турнир, съревнованието, правещо книгата толкова епична. За нашите читатели ще е от значение да се отбележи, че основно действащо лице в сюжета е българинът Виктор Крум, а както той, така и другите конкуренти на Хари в лицето на Седрик и Фльор са добре представени. И все пак самият Потър е образът, който ми хареса най-много, на тези години вече мога да оценя не само храбростта и жертвоготовността му, но и тънкото английско чувство за хумор, с което посреща превратностите в живота си, без обаче то никога да се изражда в самодоволство. Всичко това затвърждава позицията му на любим мой фентъзи герой, подир толкова години.
“Хари Потър и Огненият бокал” е великолепно, пищно фентъзи блюдо, поднесено от виртуозния шеф на жанра Дж. К. Роулинг. Преди години много тъгувах, когато поредицата завърши, подсъзнателно почувствал, че никога повече няма да изпитам толкова силни емоции като читател, макар имитации да не липсваха. Сега обаче разбирам, че това ембарго е самоналожено и любимата ми поредица винаги е била до мен, чакаща да посегна отново към нея. Радвам се, че най-после го направих.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари