Честно казано, когато ми хрумна идеята да започна поредицата с нови ревюта на любими книги “Фентъзи класика”, очаквах, че ще ми трябват около три месеца, за да представя наново “Хари Потър”, но ето, че януари още не е минал, а вече стигаме и до шестата книга – “Хари Потър и Нечистокръвния принц“. Помня, че когато я четох навремето, тя ме остави изключително напрегнат заради финала си и може би затова сега й се насладих повече.
Съкрушен от загубата на любимия си кръстник Сириус Блек, младият магьосник Хари Потър е прекарал голяма част от лятната си ваканция на легло и почти без да се храни, но сега получава нова мотивация преди завръщането си за шеста година в училището за вълшебства “Хогуортс” – уроци с професор Албус Дъмбълдор! Директорът го взима лично от дома му при семейство Дърсли и дори успява да им каже няколко приказки, а после Хари му помага да примами обратно на работа Хорас Слъгхорн, който става нов учител по Отвари и прави предмета далеч по-приятен. В същото време годината за Драко Малфой, чиито баща се е озовал в Азкабан след битката в Министерството на магията, не се очертава толкова добра, макар той да се хвали по време на пътуването във влака за училище, че е получил важна задача от господаря си – подразбира се злия лорд Волдемор. Хари ще опита да узнае каква е тя, докато научава неподозирани тайни от миналото при Дъмбълдор, бори се с куидича и успява да се влюби в Джини, сестрата на най-добрия си приятел Рон. Животът му бива улеснен от попадналия му уж случайно учебник, надписан от мистериозен магьосник, представящ се като Нечистокръвния принц, ала на каква цена…
Тази книга се счита от най-тийнейджърската от поредицата, заради наличието на сравнително голям брой романтични сюжети, но никога не става лигава като романите на Касандра Клеър например. Бих казал, че романтичният сюжет между Хари и Джини е съвсем деликатен и ненатрапчив, а триъгълника между Рон, Хърмаяни и Лавендър по-скоро забавен, отколкото дразнещ. Тези елементи показват доста правдиво как би протекъл живота на група юноши, макар на фона като мълнии да проблясват новините от новата война с Волдемор, отразявани на страниците на “Пророчески вести”. Съперничеството между Хари и Драко, тляло като жарава в предишните книги, най-после лумва и двамата изглеждат като огледални образи, още повече, че това, което виждат като слабост в себе си, може би е тяхна сила. За мен като вече по-стар фен най-интересни бяха епизодите с миналото на семейство Гонт и младостта на Том Риддъл, от днешна гледна точка ми се струва, че Роулинг е съумяла перфектно да опише израстването на един завършен психопат. Макар цялата книга да е сравнително по-ведра, финалните глави са много мрачни и постилат сюжета перфектно за седмата част.
“Хари Потър и Нечистокръвния принц” е книга, която прочетох далеч по-бързо, отколкото очаквах. Тя ми припомни много детайли от любимия свят на магьосниците, които бях забравил, накара ме отново да се привържа към Хари, Драко и останалите герои в сюжета, а също и да усетя епиката на конфликта между Дъмбълдор и Волдемор, траещ цели десетилетия. Великолепно фентъзи, което заслужава да се нарече класика в жанра!
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари