Фестивалът на скоростта в Гудууд е ежегодно събиране на спортни автомобили от миналото и настоящето, което се радва на посещаемост от десетки хиляди фенове. Той е създаден през 1993-та година от лорд Марч, който искал да върне моторните спортове в имението Гудууд – място, в историята си домакинствало на различни състезания. Начинанието му се увенчало с успех и първото издание на фестивала събрало 25 000 фенове въпреки, че се паднало на една и съща дата с легендарното състезание за 24-те часа на Льо Ман. Това се случва и следващата година, след което лордът направил така, че Фестивалът никога да не се засича нито с този маратон, нито с надпреварите от Формула 1, така че феновете да не се двоумят какво да гледат.
Фестивалът има изключително богата програма, като на него може да се види каране по рали етап, спускане по нанадолнище с безмоторни коли, падок за разглеждане на суперавтомобили, арена за демонстрации на екстремно каране, лаборатория за футуристични машини, конкурс за най-красива кола на “Картие”, както и други атракции, включително полети на самолети или реални възстановки на коли от анимационни филми. Гвоздеят на програмата обаче е състезанието по хълма за време, превърнало се във визитка на цялото събитие.
Карането по хълма се провежда по правилата на състезанията по планинско, макар официално да не е част от британския шампионат. Автомобилите дават газ нагоре по хълма, който не е особено стръмен един по един и печели този, дал най-добро време. Първият победител в надпреварата е Уили Грийн със “Съртийс-Косуърт”, болид, състезавал се във Формула 1 през 1978-ма година. Това дава началото на дълга доминация на колите от този най-елитен шампионат на планетата, като следващите победители са Мартин Брандъл, спечелил с “Макларън-Пежо” през 1994-та година, Джонатан Палмър, победил през 1995-та и 1996-та с ретро болиди на “Уилямс”, както Ник Хайфелд, доминирал в три поредни надпревари с “Макларън-Мерцедес”. През 1999-та година Хайфелд поставя и рекордно време, като минава по хълма само за 41 секунди. Това постижение дълги години няма да бъде подобрено и една от причините затова е, че болидите от актуалния сезон във Формула 1 спират да бъдат допускани до участие. Причината затова е в безопасността, като макар и късо трасе, Гудууд за съжаление става свидетел на фатални инциденти. Първият такъв е през 1993-та година с мотоциклет, а вторият през 2000-та с експериментален болид на “Лотус” от Формула 1. Затова моторите не участват в състезателната програма, а само в демонстрации, такава е съдбата и на новите коли от Ф1.
Все пак през 2000-та година Мартин Стретън печели още една победа за този шампионат с прочутия ретро болид на “Тирел”, който има шест колела, но през 2001-ва година идва часът на прототипите, като Дейвид Франклин печели състезанието с “Ферари” от серията “Кан-Ам”. После идва часът на колите, подготвяни за планинско – Род Милън е пръв през 2002-ра с “Тойота Селика”, подготвена за спускането в Пайкс Пийк, а през 2003-та първи е Греъм Уайт-младши с болид на “Гулд” от британския шампионат. Най-успешната комбинация на хълма обаче е тази на Джъстин Лоу, който с прототип на “Ягуар”, състезавал се на Льо Ман през 80-те печели шест пъти надпреварата. Първата му победа е през 2004-та година, а последната – през 2017-та. Сред другите победители от този период са Антъни Рийд, Ричард Лайънс и Оли Кларк, а колите, които са карали са от производители като “Нисан” и “Субари”. През 2011-та Дан Колинс печели още една победа за Формула 1 с автомобил на “Лотус” от 1981-ва година, а през 2014-та пръв бе Себастиян Льоб със страховитото “Пежо”, подготвено за “Пайкс Пийк”.
Нито един от тези състезатели обаче не успява да доближи времето на Хайфелд, спечелено с болида на “Макларън-Мерцедес” през 1999-та година и така докато на състезанието не се спусна Ромен Дюма със специално подготвен прототип на “Фолксваген” – I.D.R, изцяло с електрическо задвижване. Дюма успя да слезе под 40 секунди, но рекордът му не е официален, тъй като това се случи по време на квалификацията, а в състезанието валя дъжд и трасето бе мокро, което забави темпото на французина.
“Макларън” отново спечелиха надпреварата през 2021-ва година, тяхната пета победа на хълма, като това стана с мощно тунингования GT автомобил 720S, пилотиран от Роб Бел. И той обаче не успя да бие рекорда на Хайфелд. Това обаче най-сетне се случи вчера, когато се проведе състезанието за 2022-ра година. В него Хайфелд отново стартира, този път зад волана на новия болид от Формула Е, който ще кара догодина, но германецът получи повреда и не успя да завърши. Световният шампион във Ф1 Дженсън Бътън също участва и не се представи зле, но не стигна до върха.
Това стори Макс Чилтън с миниатюрен спортен автомобил “Макмъртри”, електрическа кола, подготвена от британци специално за Гудууд и базирана като философия на болидите, карали във Формула 1 от 60-те, макар да е със закрити кокпит и колела. Със специалната си перка, осигуряваща мощно притискане, ниското тегло и изключително висока скорост, тя спря хронометрите на 39 секунди и 8 стотни – време, далеч по-добро от рекорда на Хайфелд и по-бързо дори от постижението на Дюма. Така Чилтън най-сетне спечели нещо голямо в кариерата си, след като дълги години караше във Формула 1 и Индикар без особен успех. Пилотът явно осъзнаваше значимостта на постижението си, като каза, че не е спал от притеснение преди надпреварата. Макс знаеше, че има колата да спечели, тъй като в дните преди това каза, че “Макмърти” като скорост съперничи на формулите, които е карал. На тясното трасе в Гудууд обаче се иска прецизност и той я имаше, за да вземе най-големата победа в кариерата си досега.
А какво крие бъдещето? Вероятно микс от нови футуристични машини и класически прототипи и формули, които ще продължат да екзалтират феновете.
Статия на Александър Драганов
Последни коментари