Малко са книгите, които наистина могат да се нарекат не просто класики, ами и задължителни, но “Фермата на животните” е една от тях. В нея легендарният автор Джордж Оруел описва по блестящ начин технологията, по която се заражда една тоталитарна диктатура и го прави с езика на баснята – разказвайки приказка за селскостопански животинки, потърсили свободата.
Аз съм на дванайсет години и имам повече от четиристотин деца. Така е с нас, шопарите.
Всичко започва, когато Майора, престаряла свиня на смъртен одър, решава да сподели своите възгледи за живота с останалите обитатели на фермата, стопанисвана от някой си мистър Джоунс. В своята програмна реч нерезът разкрива, че всички животни са жертва на човека, който ги потиска и експлоатира – ако искат свобода, трябва да се опълчат срещу него. Майора умира, без да види думите си сбъднати, но други две прасета – Объл и Наполеон – продължават да насъскват зверовете и така докато една нощ те не прокуждат Джоунс и ратаите му от собствената им ферма. Най-после всички са свободни и равни! Но Наполеон, единият от двата шопара, има малко по-други възгледи – че всички животни са равни, но някои са по-равни…
“Фермата на животните” е потресаваща книга, която разкрива начина, по която една революция се изражда и създава ново потисничество. Оруел прекрасно е избрал животните така, че да възплъщават различни човешки недостатъци – прасетата, които се угояват за сметка на останалите, верните им кучета, които поддържат властта, овцете, заглушаващи всеки дебат с блеенето си. Невероятно точни са наблюденията на автора, които той по хумористичен стил предава в историята си, но въпреки, че книгата на моменти може да бъде смешна, като цяло е мрачна и покъртителна. Финалът на историята е задушаващ:
Животните отвън се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е.
“Фермата на животните” е книга, насочена против диктатурата на Сталин, но остава плашещо актуална и до днес – затова и всеки що годе интелигентен човек трябва да я прочете, за да има сетивата, с които да пресича амбициите на Наполеоновци, стремящи се към това да бъдат по-равни от равните. Отделно от това, “Фермата на животните” е и майсторски написана, така че се чете на един дъх и в нито един момент не дотяга, като по естествен път провокира към размисъл. Класика – не само в жанра, но и за художествената литература изобщо.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари