Фентъзи жанрът на кръстопът

citadelata purple

Ако се замислим ще видим, че фентъзи жанрът винаги е имал много по-голям потенциал от всички останали. Причината е много проста – той отваря сетивата на хората и им помага да прочетат нещата „зад буквите“. Българското общество би нарекло безумно това увлечение, което овладява умовете на младите хора и ги занимава „с глупости“. Истината е обаче, че човек може да бъде истински свободен само ако има възможността да мечтае. А човекът е напълно човек единствено и само ако е свободен. В последно време обаче понятието „свобода“ започна да придобива значение с обратен знак. За жалост тези тенденции заплашват и развитието на този невероятен жанр. Винаги съм бил почитател на теренните изследвания, затова няма да говоря наизуст, а просто ще споделя какви са моите наблюдения от това какво се случва в момента с концепцията за свободата в жанра.

Никога няма да забравя онази студена зима на 2019 година, когато за пръв път имах възможността да пътувам до САЩ. Чаках с нетърпение да започнат часовете ми тъй като нямах търпение да видя как работят американските студенти и какво е нивото им на мислене в сравнение с нашите. На първата ни среща реших да поставя въпрос, който може да даде достатъчно информация за това как мисли един млад американец: „кой е любимият ви супергерой?“. И тъй като класът ми беше съставен от 70% афро-американци очаквах отговори от рода на „Черната пантера“, „Жената – чудо“ и т.н. Но какво беше учудването ми, когато мнозинството в курса гласува за Батман. След това поставих втори въпрос, но с повишена трудност – кого харесва повече, Батман или Супермен? Статистиката отново беше на страната на Брус Уейн. Оказа се, че за всички тях Супермен беше прекалено светъл образ за да бъде реален. И тогава разбрах, че в умовете на повечето от тези млади хора има сериозно объркване – от малки те сякаш бяха привикнали да възприемат света като едно студено място на несправедливост, като един голям Готъм, в който Батман е…т.е. са самите те. И ако погледнем внимателно образите ще видим, че има голяма разлика между начина, по който Батман раздава справедливост и начинът, по който Супермен го прави. Сякаш в душите на тези младежи слънчевият американски Метрополис беше отстъпил място на мрачния и несправедлив Готъм.

Малко по-късно продължих експеримента си за да видя как стоят нещата с нагласите сред по-заможните фенове в Америка. Затова реших следващият ми експеримент да бъде в културната столица на Щатите – Ню Йорк. След като обиколих всички супергеройски магазини и облизах всички витрини, отидох в мега-фентъзи молът на Манхатън, където можеш да намериш почти всичко. Отворих огромния каталог и там имаше дори фигурки от Лъвкрафт. След това слязох в библиотеката и останах с отворени уста – не искам да звуча ксенофобски, но всички бели фигурки, во главе с Трансформърс събираха прах по витрините. Но Батман отново го нямаше. Беше свършил много бързо. След като си поех малко дъх от шока, който би могъл да връхлети един фен в такива моменти реших да си направя вечеря в турския ресторант наблизо и поканих с мен мой добър колега, професор по радикализация, чието име няма да спомена от уважение. Вместо благодарности получих подигравателния възглас „Хей, Супермен, къде ти е костюмът?“ Оказа се, че за вечеря той беше поканил 6 добре сложени колеги – съмишленици. Тъжно ми е да споделя, че по време на цялата вечер слушах как супергероите са част от „старата култура“. И когато попитах коя е „старата култура“ моят колега извади едно списание от 90 – те. На корицата му имаше хубаво бяло момиче, явно модел от края на миналия век. „Това са супергероите на 90-те години“ – каза ми той. „А това е бъдещето на Америка“ – гордо извика той и ми показа аколитите си. Попитах го какво ще стане със старото лице на Америка, на което получих многозначителен отговор, че то ще се „пропука“. Тъй като този отговор прозвуча заплашително изядох една огромна чиния баклава и побързах да се прибера в апартамента си, размишлявайки над мрачните мисли, които ме бяха обзели.

След като се върна от пътуването си, вече година и половина, наблюдавам все по-тревожни събития. Автори биват отстранявани, защото защитават колегите си. Университетски преподаватели биват понижавани, защото изказват мненията си. Все си мислехме, че тези тенденции ще отминат жанра, но уви. В разгневените тълпи, които в момента събарят паметници и чупят сгради мога да разпозная лицата на много тези университетски професори, които настройваха питомците си срещу Америка. А в самите тълпи често срещам онази физиономия на обърканите млади хора, за които мрачният и несправедлив Готъм е много по-примамлив, отколкото слънчевият Метрополис. Всички знаем, че не може да има справедливост, защото на този свят няма справедливост. Бунтът, революцията, контролът се прокрадват постепенно в жанра без да разберем. Към всички тези проблеми на расизма с обратен знак се добавя и едно от най-катастрофалните предизвикателства пред феновете – войнстващият феминизъм. Противоестественият характер на това явление се обуславя от факта, че то отрича базовите ценности, върху които стъпва жанра. Ако тази тенденция се запази новото „феминистко“ фентъзи ще заприлича на безсюжетна сплав в пластмасова обвивка. Вместо да акцентират върху историята, сценарият, героите, злодеите много автори все повече разказват основно за това кой с кого си ляга и какъв е цветът на кожата на персонажите. Тези детайли имат място в една продукция, но когато те започнат да заемат по-голямата част от сюжета историята се превръща в кредо на политкоректността. Най-страшното явление обаче е отричането на бащите – основатели на жанра в лицето на английските класици като Толкин. Нека първо се замислим колко от новоизлюпените великденски генийчета днес имат научна степен или образование като тези на основтелите. И дори да ги имат – в каква област са? Много често ще прочетем словосъчетанието „човешки права“. Да, това е основата, върху която стъпва цивилизацията ни, защото без права се превръщаме в животни. Но когато идеята за човешки права започне да се подменя с идеята за „запазени права“ цели жанрове като фентъзи рискуват да загубят автори, компании и актьори, само защото те не се вместват в тези запазени сфери на влияние.

В заключение само ще кажа, че всички тези явления имат много опасен заряд, защото могат да доведат до коренна промяна на жанра. Някои биха казали – е, това е новото лице на жанра. Ние пък ще кажем – не, това са лицаТА на жанра.

Статия на д-р Искрен Иванов, заместник-председател на фентъзи клуб “Цитаделата” и автор в сайта от 2005-та година. Той е учил в университетите на Принстън и Делауеър, както и във военната академия “Уест Пойнт”, а като преподавател, освен в Софийския университет, където работи, е чел лекции и в Сорбоната (Париж). 

Оставете отговор