Фараонът, тръгнал срещу боговете

ehnaton

След като в първите две издания на рубриката “Любимците на Клио” Ви представихме владетели от древна Гърция и Рим, днес насочваме вниманието Ви към една още по-стара цивилизация, а именно Египет. Спираме се на един от най-противоречивите му и в същото време известни фараони, а именно Ехнатон, живял между 1400-та и 1336-тата година преди Христа, макар че не можем да сме абсолютно сигурни за датите, когато става дума за толкова далечно минало.

Ехнатон е роден под името Аменхотеп, която в превод означава “Амон е доволен”, като Амон е върховният бог в древен Египет, нещо, което обаче ще бъде оспорено от бъдещия владетел. Той е десетият фараон в осемнадесетата династия управляващи царе на африканската страна, която обаче е от мнозина (включително професор Сергей Игнатов) считана за люлка на европейската цивилизация, заради огромното си влияние върху по-късни култури. По негово време Eгипет вече е доста древен, тъй като възниква повече от три хилядолетия преди Христа и около петнайсет века преди Ехнатон – хронология, която е смазваща с мащаба си. Самата осемнадесета цивилизация е от най-бележитите, като в нея влизат някои от най-могъщите, но и най-странни фараони, като жената владетел Хатшепсут и самия Ехнатон. Но както обикновено, в самото начало почти нищо не предвещава какво следва.

В началото на царуването си Аменхотеп IV управлява съвместно с баща си, като египтолозите спорят затова дали този период е бил дълъг, до 12 години или пък съвсем кратък, до две. Но през 2014-та година са открити надписи, подсказващи, че е вероятно този период да е бил с дължина от поне осем години. Така или иначе, владетелят е коронован в египетска Тива (да не се бърка с древногръцкия град, носещ същото име), а съпругата му Нефертити се счита и до днес за една от най-красивите жени в историята си. От самото начало на управлението си фараонът започва да строи храмове, посветени на слънчевия диск, който той приема за свой бог. Първоначално това не е за сметка на досега съществуващата политеистична (почитаща много божества) религия, но на шестата година от управлението си Аменхотеп IV предприема религиозна реформа и тя започва със смяната на името, което вече е Ехнатон – “угоден на Атон”, макар точното тълкувание да е предмет на спор между преводачи. Това обаче е само началото.

ehnaton face

Ехнатон започва строежа на нова столица, Ахетатон, близо до днешна Амарна, а в нея той централизира религиозните вярвания. Почитта към бога, който вече е един, не става в храмове, а на открито под топлата светлина на слънчевия диск, създаващ живота наново всеки ден. Властта на жреческото съсловие, дотогава значителна, намалява. Нещо повече, Ехнатон използва новата религия за централизирано събиране на данъци. Причината – вече никой друг няма божествена същност освен фараона. Местните феодали спират да имат подобни достойнства, както дотогава и са принудени да изплащат приходите от данъци на царската хазна, а пък вече фараонът преценява къде и колко да върне.

Според някои изследователи Ехнатон е първият монотеистичен владетел – цар, почитащ един-единствен бог. Други не приемат това и смятат, че той не е отричал съществуването на другите богове, а само поклонението пред тях, но са известни строгите му реформи – имената на другите богове, особено на Амон, се заличават старателно, както и самото множествено число на думата “бог” – богове. Ехнатон забранява и изображенията им, което напомня на някои по-късни забрани в съществуващи и до днес монотеистични религии, като например исляма. На всичко отгоре той е единственият почиташ самия единствен бог Атон на Земята – другите се прекланят направо на владетеля.

Променя се и целият стил на изкуството в древен Египет. Стилизираният стил става по-реалистичен, самата фигура на фараона не се рисува не идеализирана както на предшествениците му, а странно деформирана, с корем и увиснали гърди. Дълго време бе прието, че това е издавало някаква болест у Ехнатон, като например хормонален дисбаланс, но някои съвременни изследователи смятат, че по-скоро умишлено се е търсели белези и на двата пола, заради ролята на Атон като божество, съчетаващо в себе си мъжкото и женското наследство, което ще рече, че не бива да се приемат буквално. Забележително е изобразяването на Нефертити, която има някои владетелски атрибути и това кара историци да спекулират, че е имала много по-активна роля във властта, отколкото е било нормално за жена в онези векове.

Ехнатон имал множество дъщери, докато накрая не му се ражда син, небеизвестния Тутанкамон (първоначално Тутанкатон). Спорно е дали обаче той е рожба на Нефертити, като се счита, че е възможно той да е негово дете от нубийската принцеса Кия. Сред по-екзотичните хипотези е тази, че Ехнатон като езическите богове от митовете е правил секс с дъщерите си и оттам му се е родил син.

На 17-тата година от управлението си Ехнатон почива. Причината затова не е известна, но се предполага, че е бил убит. След смъртта му Ахетатен е изоставен, политеистичната религия е възстановена, а собственият му син променя името си от Тутанкатон на Тутанкамон, сигнал, че старият ред се е върнал. Въпреки това Ехнатон изобщо не е фараон, чието управление е останало без последствия. Той подлага на съмнение властта на жреческата каста и предлага, че Бог може да бъде само един, идея, която с времето ще се наложи. Големият психолог Зигмунд Фройд предполага, че именно култът на Ехнатон е баща на юдеизма, а бягащия от Египет пророк Мойсей в действителност е бил жрец на Атон. Това е интерпретация, която за много съвременни египтолози е твърде дръзка, но дълго време пленява въображението на изследователите.

При всички положения Ехнатон е човек, чието име се помни три хилядолетия и половина след управлението му и така в някакъв смисъл е постигнал това, за което мечтаели владетелите от неговата и по-късни епохи, а именно безсмъртие.

ehnaton head

Статия на Александър Драганов

 

Оставете отговор