Усмивка

“Усмивка” е филм, за който научих от сайтовете на българските разпространителски вериги, но заради смразяващия трейлър реших да го гледам, като направих това този следобед и по традиция се включвам в Цитаделата за ревю. Става дума за майсторски заснет хорър, който обаче сам отказва да надскочи рамките на жанра.

Роуз Котър е млада лекарка, работеща в спешното отделение за психиатрични случаи. Един ден тя става свидетелка на нещо потресаващо – нейна пациентка си прерязва гърлото след като разказва несвързана история за това как е преследвана от невидимо присъствие, явяващо й се като зла усмивка по лицата на познати или отдавна починали хора. Д-р Котър изпада в шок от преживяното и самата тя започва да страда от халюцинации. Личната й терапевтка препоръчва малко почивка, без да бърза с тежките медикаменти, но виденията вместо да отслабнат, започват да стават все по-натрапливи. Роуз решава да провери информацията, че починалата пациентка е посегнала на живота си след като няколко дни преди това също е станала свидетелка на брутално самоубийство и за свой ужас открива верига от безконечни трагични случаи. Скоро става ясно, че това, което преследва д-р Котър не е просто лудост заради непреживяна травма от детството, а реална зла сила, хранеща се от болката и страданието…

“Усмивка” е чудесно заснет филм, дело на режисьора Паркър Фин, измислил и сценария му, като актьорите са подбрани чудесно и си вършат работата перфектно, както Соси Бейкън, влязла в ролята на Роуз, така и двамата артисти Кайл Галнър и Джеси Ъшър, изиграли мъжете в живота й. Темпото е мудно в началото, но постепенно набира сила и във втората си половина филмът е изключително напрегнат. Интересна ми беше прогресията в сценария, който сякаш се опита да придаде смисъл на случващото се с темата за непогребаното минало и подаде надежда затова, че има шанс наследството му да бъде преодоляно, но в крайна сметка избра да остане плътно в рамките на чистия ужас – решение, което може би е вярно от жанрова гледна точка, но за мен бе слабо от драматургична. Въпреки това добрата операторска игра, силната атмосфера, създадена от музиката и сносните специални ефекти правят “Усмивка” едно от силните хорър предложения на годината и филм, който ще допадне на онези от Вас, които харесват ленти от типа на “Греховен”, “Предизвестена смърт” или “То следва”.

Ревю на Александър Драганов