Т.О.Р.Н.А.Д.О. 6

tornado6

Книгите-игри, така популярни в България през 90-те години, успяха да се завърнат в жанра и през новия век, като освен десетките вече издадени заглавия доказателство за това е и първата книга на Майкъл Майндкрайм през новия век. Той беше може би най-популярният автор в интерактивния жанр през 90-те благодарение на заглавия като “Изпитанието”, “Златният оракул”, “Тъмната страна на Земята” и други. Т.О.Р.Н.А.Д.О. 6 е компилация от серия разкази-игри, излизали в списание, събрана и допълнена от Ал Торо, един от първопроходците на новата вълна.

В бъдещето човечеството най-после е успяло да намери път към звездите, но за жалост първият му контакт с извънземна цивилизация завършва с катастрофа. Хората откриват планета на амазонки, свирепи и безжалостни, които изпадат в истерия при вида на мъж и нападат Земята с каквото имат (историята е писана през 90-те, така че всякакви прилики със съвременните феминацита са по-скоро прогностика, отколкото сатира). За съжаление агресията им не оставя място за преговори и цивилизацията им трябва да бъде унищожена. Последната надежда на човечеството е в шест страхотни командоса, всеки с различни сили. Ти, читателю, ще трябва да ги подредиш в такъв отбор, с който да достигнеш победата. Но дали това е възможно? Зависи от своята съобразителност…

Майндкрайм винаги е залагал на прецизността в игровия елемент на своите книги и Т.О.Р.Н.А.Д.О. 6  не е изключение от правилото. Играта е трудна за превъртане, изисква прецизна работа с картите, зададени на читателя преди всяка мисия, внимателен избор на точните участници в дадена мисия, преценка на бойните амуниции, с които шестимата войничета разполагат. За късмет книгата е илюстрирана страхотно и това помага да се вглъбиш в атмосферата. Литературната част пък се движи от добре написани интерлюдии, напомнящи видео клиповете между нивата на компютърна игра.

За мое съжаление, това не е достатъчно и самите игрови епизоди са прекалено кратки и схематични, изцяло фокусирани върху пунктовете от мисията, които трябва да се изпълнят. Проблемът при това нещо е, че сухият текст пречи на потапянето в света и усещането на образите като живи. Нито за миг не успях да почувствах миризмата от барут, да усетя движенията на войниците, адреналинът ми да скочи от тръпката на боя, при това срещу в личен план най-омразните ми фантастични персонажи. За мен това е сериозен недостатък и нетипично за Майндкрайм, който в най-добрите си заглавия винаги е позволявал на читателя да почувства героите, под чиято кожа влиза. Ал Торо помага, но не може изцяло да компенсира получилите се дефицити.

Другото нещо, което ми направи недобро впечатление е продължаването на враждите от едно време. В своите “няколко думи от автора” Майндкрайм пак се заяжда с Елена Павлова и Любомир Николов за неща, случили се в миналия век. Тогава беше проява на лош вкус, сега е просто нелепо. Казвам го като човек, който не е очарован и от начина, по който самата Елена понякога реди свои колеги. Просто тези неща не се споделят, не се правят публично, не оставят добро впечатление у читателя. Нито пък огромната самокритичност на автора, който не ще да види хубавото в собствената си игра, а то не е малко.

Като цяло все пак искам да оставя добра оценка на Т.О.Р.Н.А.Д.О. 6. Това е яка книга със страхотна идея, издадена по перфектен начин и връща един от култовите творци на миналото в играта. На финала има обявено следващо заглавие от него и се надявам то да е още по-добре. Пожелавам и на самия Майндкрайм малко да се отпусне, когато гледа на себе си и на колегите си, за да може искрено да се изкефи на нещата, които прави, понеже те в крайна сметка реално го заслужават.

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  

Оставете отговор