Три антични романа

three antique novels

Най-справедливият и взискателен литературен критик е времето. Един доста екстремен пример затова е сборникът “Три антични романа”, събиращ в един том произведения, написани в периода на Античността. Увлекателни, завладяващи и замечтателни, те запознават читателя с това какво се е харесвало за четене в древна Гърция и Рим. Може би няма да е изненада, но това са книгите за приключения и любов, което показва, че въпреки всичките обрати на историята, вкусът на хората не се е променил много през изминалите хилядолетия.

Аброком и Антия” е роман от писателя Ксенофонт Ефески. Главният герой в него е изключително красив и поради това много надменен младеж, дръзнал да заяви, че е по-хубав дори от бога на любовта Ерос и поради това неподвластен на силите му. Такива твърдения не се оставят ненаказани и скоро Аброком губи ума си по красавицата Антия, а макар тя да отвръща на чувствата му, безброй беди ще опитат да ги разделят.

Книгата е написана изключително увлекателно, което се усеща и на български език заради майсторския превод на Атина Кънева, една от легендарните преподавателки в Националната гимназия за древни езици и култури. Аброком е протагонист, който веднага харесваш заради самоувереността му, а патилата, поставящи на изпитания любовта им с Антия са колкото напрегнати, толкова и забавни. Може би някой изследовател на литературата от онези времена би ме оборил, но аз лично долавям в писането на Ксенофонт Ефески и злонамерен хумор, който според мен е доста ярко изразен в това оплакване на Аброком, когато младежът разбира, че за нещастие е хванал окото на пиратски капитан, харесал го за любовник:

Та затова ли досега се пазех чист и неопетнен, за да попадна в ръцете на разбойник, който ме желае с долна страст? И що за живот, ме чака, ако вместо мъж се превърна в пачавра?

daphnis and chloe

Дафнис и Хлоя“, роман от писателя Лонг, е най-силната творба в сборника, изключително добре описана любовна история за двама млади, появили се мистериозно в живота на селце – момчето отгледано от кози, момичето от овце. Авторът умело разказва тръпките на първата любов, смущението пред нея, съпътстващите я тревоги, препятствията на пътя на героите, но накрая завършва по подобаващ начин. Невероятно е колко сладко звучи тази книга, но без да бъде лигава. Това може би се дължи и на тънкия хумор, който отново си мисля, че усещам в писането на Лунг. Любима ми е словесната борба на Дафнис с друг момък, харесал обичната му Хлоя:

заспорили двамата с Доркон кой е по-красив, Хлоя трябвало да отсъди. Този, който победял, за награда щял да целуне Хлоя. По-напред Доркон казал следното:

„Аз, Хлоя, съм по-голям от Дафнис и съм воловар, а той е козар, и съм толкова по-силен от него, колкото говедата от козите. И съм бял като мляко и рус като пшеница преди жътва, и ме е отгледала майка, не животно. А той е малък и безбрад като жена и черен като вълк. Пасе козли и поради това страшно вони, и е толкова беден, че дори куче не може да гледа. И ако, както казват, коза го е кърмила, по нищо не се различава от козле.“

Ето това горе-долу рекъл Доркон, а след него започнал Дафнис:

„Мене ме е кърмила коза, както и Зевс го е кърмила. Паса козли, по-едри от неговите говеда. И не мириша като тях, както и Пан не мирише, макар че самият той повечето е козел. Стига ми сиренето, печеният на шиш хляб и бистрото вино — това е трапезата на заможните селяни. Безбрад съм, но и Дионис е безбрад. Тъмен съм, но и зюмбюлът е тъмен. А Дионис стои по-горе от Сатирите и зюмбюлът от лилията. Доркон е риж като лисица, долната му челюст е дълга като козя брада и е бял като гражданка. Ако целунеш мене, ще ми целунеш устата, а ако него целунеш, ще целунеш космите по брадичката му. Спомни си, Хлоя, че и теб овца те е откърмила и въпреки това си красива.”

Ако се чудите чий е преводът, отговорът е на професор Богдан Богданов, основател на Нов български университет и може би върховен майстор на старогръцкия език в историята на страната ни. Светла му памет и дано сега пирува в Елисейските полета.

История на Аполоний, цар на Тир” от неизвестен автор и в превод на Анна Шелудко слага край на сборника. Този роман е написан в по-късни времена и за мен губи част от чара на Античността, като вместо това се долавят нотки от приближаващото Средновековие. Разказът обаче е за древногръцки цар, който търси изгубената си дъщеря. Тук също има доста обрати, а още в първата си глава книгата поставя начало, което според мен удря прословутия скандален старт на Церсей и Джайм от “Игра на тронове” в земята:

Някога в Антиохия управлявал цар Антиох — оттогава и градът бил наречен на негово име. Той имал дъщеря, прелестна девойка, която природата пропуснала да дари само с едно — с безсмъртие. Нейната хубост и красота растели все повече и повече, а когато станала на възраст за женене, била вече чудна красавица. Мнозина искали ръката й и се надпреварвали кой ще даде повече за нея. Бащата пък, додето се чудел на кого да даде дъщеря си, пламнал в огъня на противоестествена страст, залюбил дъщеря си, заобичал я съвсем не по бащински.

Като цяло “Три антични романа” е прекрасна книга, открехваща пред нас като с машина на времето врата към древността, а през пролуката виждаме малко от начина, по който са разсъждавали хората от миналото, като разбираме, че и те като нас са обичали, плакали, а също са и предпочитали динамични четива с атрактивни герои 🙂 Може би на някой би се сторило помпозно, че рецензирам такава книга във фентъзи сайт, но истината е, че прочетох тези три романа така, както бих прочел съвременен бестселър, развълнуван и на едни дъх. Като качество на литературата, най-добрият роман е “Дафнис и Хлоя”, но от героите съм фен на Аброком. Прочетете сборника и вие – убеден съм, че също ще си намерите любимци 😉

daphnis-and-chloe-pierre-cabanel

“Дафнис и Хлоя” – илюстрация на Пиер Кабанел

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор