Третата ми научна публикация

IMG_20240913_105921

По-редовните читатели на сайта сигурно си спомнят, че през месец юни аз, Александър Драганов, успях да се сдобия с образователно научната степен “Доктор”, след като успешно защитих дисертация на тема “Политическите партии на САЩ и Канада в контекста на противопоставянето между либерали и консерватори (2016-2019)“, която е достъпна за четене в НАЦИД, но се надявам да редактирам и издам догодина. За да стигна успешно до публична защита, освен всичко друго, трябваше да напиша и три научни статии.

Първата от тях, която подготвих съвместно с доц. д-р Искрен Иванов (също автор в Цитаделата) бе на тема To Be or Not To Be: American Influence on LGBT+ Rights in Bulgaria и бе публикувана в научното списание Balkan Social Science Review, като предизвика истинска буря от полемики и бе индексирана по цял свят. Втората, “Трети в игра за двама”, бе посветена на малките партии в САЩ и участието им на изборите в Америка, като излезе преди година в емблематичното “Политически изследвания”. Вчера най-сетне успях да получа на хартия и третата си статия, “Новото (не)нормално – ковид и десния популизъм на Максим Берние в Канада“. Тя разказва за пробива, който крайнодясната Народна партия опита да направи в Канада, носена на крилете от недоволството срещу мерките, предприети заради пандемията от коронавирус и наложителните ваксинации.

Първоначално темата бе представена като доклад на Докторантските четения на Философски факултет към СУ “Свети Климент Охридски” през 2022, а по-късно, след серия от редакции влезе в том 6 от сборника “Докторантски четения“, излязъл по-рано тази година. Колекцията статии е много силна, тъй като темите, представяни на срещата тогава бяха изключително интересни, колегите психолози например надминаха себе си. Тази година през октомври отново ще има докторантски четения, като се надявам книгата да може да се разпространи пред гостите там и в същото време се надявам да бъде качена и онлайн, тъй като действително си заслужава и се радвам, че имам статия в нея. Благодаря на професор Иван Кабаков, на доцент Милен Любенов и на инспектор Ирена Черешарова за възможността да имам тази публикация!

Тагове:  

Оставете отговор