ТО

ТО

Стивън Кинг

Страхът от клоуни често срещан. Много хора се притесняват в тяхно присъствие вместо да се забавляват. Това явление се нарича коулрофобия. Това е предизвикало много медийни появи на клоуни дебнещи своите жертви. Може би първият и един от най-популярните сред тях е Джокерът- психо-маниакът с черно чуство за хумор появил се още през 1940г и превърнал се в архинемезис на супергероят Батман. Друг подобен е Клоунът, зъл демон от комиксите по Споон.

Но те не са достатъчни за да се придобие страх от тях.

През 80-те години се появява една която се превръща в хит и отприщва идеята за страха от клоуни. Книгата се нарича „То” и е едно от най-популярните литературни произведения от Стивън Кинг. Четири години след излизането на книгата се появява и филм по нея.

Историята се развива в измисленият град Дери, който по късно Кинг използва и за други свои произведения.

Книгата започва със смъртта на малкия Джордж Денброу безмилостно осакатен от странно същество спотайващо се в подземните канали на града. Месеци наред следват серии от убийства на деца, всяващи ужас в сърцата на жителите.

Седем деца- всяко от които се е срещнало със злото създание и е оцеляло, обединяват усилията си в желанието си да открият и спрат неговата заплаха. Малко по малко те го откриват и успяват да го обезвредят. Но не завинаги…

27 години по-късно, шестима от тях са напуснали Дери и живеят в различни краища на страната. Един ден всеки от тях получава телефонно обаждане от старият им приятел който е останал в Дери и разбират че кошмара е започнал отново и че още деца са започнали да намират смъртта си.

Петима от тях се завръщат а шестият се самоубива, прерязвайки си вените за да не се срещне отново очи в очи с ужасният клоун.

Ужасът се разбужда под Дери и приятелите трябва да го спрат, но дали ще успеят да се справят когато вече са със един по-малко, а съществото от детството им което те наричат просто То използва най-големите им страхове за да ги онищожи един по един…

Книгата безспорно е един от най-големите литературни шедьоври( и двата смисъла на думата- обемът и е над 1000 страници). Макар да е пълна с описания до най-малката подробност стилът е интригуващ и интересен, както и идеите заложени в него-силата на приятелството и вярата в доброто.

Паралелно със събитията от детстово на героите виждаме и тяхното настояще-в момента на предишната развръзка, читателят става свидетел и на последната.

В заключение-То определено няма да се хареса на всеки. Но нищо не пречи да пробвате- ако ви допадне ще я помните дълго време след прочита и.

автор: Nae’blis

Оставете отговор