Топ 10 книги от хорър клуб “Лазарус” за Белтейн

lazarus-logo

Макар днес да се свързва основно с движението на работниците и левицата, корените на първи май се крият в древния келтски календар и празника Белтейн от нощта на 30-ти април, в който, подобна на Хелоуин, границата между световете на живите и мъртвите изтънява. Случайно или не, но по програма на тази дата с “Лазарус” трябваше да направим нашия затворен фестивал – Конклав. За жалост коронавирусът предотврати това, но пък имаме хубав повод да ви предложим десет страхотни книги на авторите от писателския клуб (всъщност 11, но едната по причини, които ще видите, че са разбираеми, е встрани от останалите). И макар класацията да е Топ 10, имайте предвид, че всяко едно от заглавията в нея си заслужава 😉

kosta-razkaz

10. Хубави неща, лоши неща от Коста Сивов

Коста не е от най-активните автори на клуба, но за сметка на това е утвърден преводач и базово много свестен човек. Ето какво казва самият той за този си сборник:

Да пишеш в България е едно постоянно изпитание на нерви, време, средства и какво ли още не. Някои автори предпочитат да предават това отчаяние в произведенията си, което не е лошо, човек трябва да вниква сериозно в проблемите – както в неговите собствени, така и в обществените. В този сборник обаче аз съм решил да ползвам един по-приятен подход, а именно забавния. Разказите, събрани тук, са сатирични, иронични, саркастични, на моменти дори и прозаични, но те обещават да не ви просълзят и натъжат, а да ви разсмеят и ободрят, да ви накарат да забравите грозната действителност и когато погледнете през прозореца на малката си къща в нощта, да видите светлината, защото нея винаги я има, просто някои от нас не искат да я видят.

Благодарим, че виждаш светлината, Коста 🙂

istorii ot varela

9. Истории от варела на Делиян Маринов

Делиян Маринов е писател, който редува фентъзи епосите и ужасите с остра социална проза. В ситуация като днешната, когато много хора са заплашени от обедняване, неговата разтърстваща книга звучи повече от актуално.

„Истории от варела“ е разказ за Дарин, чието, обезпечено откъм материални блага и тревоги, съществуване бива отнето. Захвърленият на улицата мъж ще трябва да се изправи пред съвсем нови неволи. Дали обаче опитът от най-горчивата страна на живота ще го пречисти? Или унищожи? Романът се публикува след серия теренни проучвания, фокусирани върху живота и бита на клошарите. Едно антропологично изследване, облечено в художествен текст, което навлиза дълбоко в житейските премеждия на представителите на най-ниската социалната каста. Освен че се базира на реални събития, личности и факти, „Истории от варела“ съчетава в себе си елементи от социалната драма и сатирата, за да предложи един същински поглед към житейския път и светоглед на „невидимите ръце на улицата“.

Дел е автор, който не е забравил унизените и оскърбените. И това прави четенето на книгите му смислено.

fifth prince

8. Петият принц: Разрушител от Николай Николов-Козия

Козия е от хората, които милеят за жанровата литература у нас, но това, което го прави истински готин е, че помни и подкрепя интерактивния формат на книгите-игри, които бяха истинска мания пред 90-те. Това му заглавие е истинско пиршество за поколението на 90-те, защото…

Читателю,

в този роман главният герой… си ТИ!

Влез в ролята на младия принц Сайнир –

петият син на владетеля на кралство Сарихи.

Коварен император посяга хищно към земите на

Северните кралства и ти ще трябва да го спреш!

Прекоси жежките пясъци на пустинята Гоаба.

Скочи смело в уличките на красивия и опасен град Лур.

Създай си важни съюзници и верни приятели.

Политически интриги, героични битки и древни загадки…

Безмилостни убийци от древен орден по петите ти…

И една забравена легенда за Разрушителя,

водеща началото си от самите богове.

Над 800 епизода

8 игрови приложения и карти 

Колко от загадките ще разкриеш до края?

Нека признаем – звучи повече от яко.

blood songs

7. Кървави песни от Димитър Цолов

Д-р Димитър Цолов е един от най-утвърдените и бележити автори на фентъзи у нас, който неведнъж е попадал в класациите на Цитаделата. Сега той отново прави това с “Кървави песни”, героично фентъзи в духа на класическите сказания от Робърт Хауърд и Фриц Лейбър. Ето какво съм написал за книгата му в сайта след излизането й:

“Кървави песни” следва старомодния модел да бъде роман, изграден от отделни разкази, оформящи общ сюжет. Главен герой в книгата е Рент Чистника, майстор на меча със страст към чашката, но иначе с добро сърце, чиито път се кръстосва с този на Блър Шепичката, измамно младолик крадец, който всъщност е могъщ магьосник. Двамата живеят в света на разпадащата се империя Емор, която напомня късните Рим и Византия и се изправят срещу поредица страховити същества, сред които жрец, владеещ черна магия, демоничен убиец, който посяга на млади момичета, вампир, излязъл като от фантазията на Ридли Скот (ще разберете, като прочетете) и какво ли още не. Приключенията им са забавни, напрегнати, но на места и много кървави. Динамиката между героите действително напомня Фафърд и Сивия мишелов на Лейбър, от които авторът признава, че се е вдъхновил, но отделните почти криминални случаи, които разследват сякаш са излезли от романите за Хоук и Фишър на Грийн. Въпреки тези заемки, д-р Цолов запазва своя характерен стил, за който винаги е твърдял, че цели само да забавлява, но всъщност пише изключително качествена литература. Така, след като покори ърбън фентъзито с историите за д-р Арчибалд Кимерия и даде своя принос за популяризирането на родния фолклор с “Приключенията на Найден Намерения”, д-р Цолов овладя и класическото направление “меч и магия” и така става най-многоликия автор на жанра у нас.

И до ден днешен стоя зад тези си думи.

laws of evil

6. Законите на Злото от Донко Найденов

“Законите на Злото” е първият роман на Донко Найденов, автор, който се утвърди през годините със смразяващи кръвта разкази, които повдигат завесата над неизвестното, безпокоящо човешките разум и душа.

Мики е идеалното американско момче, работливо и ученолюбиво. Става за работа рано сутрин, вечер се прибира, за да прекара време със семейството си – съпруга и дете – после спи… и така до следващия ден! Но подобен ритъм на живот крие много тайни под повърхността. Когато Мики решава да се специализира, за да спечели по-добра работа, университетът го среща с Барбара, много по-младо, но красиво и разкрепостено момиче, което го тласка по пътя към греха. А когато в картинката се появява и бившият й приятел Джордж, който е сатанист и окултист, Мики ще узнае каква е силата на ЗАКОНИТЕ НА ЗЛОТО…

Ако трябва да бъда честен, тази книга на Донко не ми хареса като негови творби, но това е само защото не обичам особено тежкия психологизъм в книгите. Ако обаче искате да прочетете нещо в стила на “Престъпление и наказание”, но с хорър обрат, тази книга е задължителна.

blatna treska

5. Блатна треска на Даниел Иванов

Дебютът може да е нещо плашещо в литературата, но Дани Иванов се справя блестящо в антологията “Блатна треска”, в която заплита здрави екшън сюжети с хорър елементи, подобни на епизод от филмовата поредица за Хищника. Ето откъс от книгата, който подсказва за какъв първичен кеф става дума:

Блатна треска, сборник с разкази, който излиза под номер #24 от колекция Дракус, е дебютната книга на писателя Даниел Иванов от хорър клуб Лазарус. От известно време аз следя развитието на Дани като автор, като останах впечатлен от скока, който той направи във Вой спрямо Мечове във времето, затова и очаквах с нетърпение излизането на антологията му…

Разбира се, като във всеки дебют тук също има трески за дялкане, като един от разказите за съжаление е подчертано хомофобски. Това обаче изобщо не помрачава цялостното добро впечатление от историята, като разказите “Блатна треска” и “Сблъсък в Амазония” са като излезли от перото на Джеймс Ролинс, че и по-добре, понеже са писани от любов към жанра, а не за кинти.

gradut na skeletite

4. Градът на Скелетите от Анна Гюрова

След толкова мъжка сила в класацията е време и за малко женско изящество, а то идва с “Градът на Скелетите”, красивият сборник на писателката Анна Гюрова, написан в жанровете фентъзи, хорър, но и магически реализъм. Ето какви са думите ми за тази книга, написани след излизането й:

Сборникът е разделен на три части, първата от които е озаглавена “Неслучени легенди”. Това са истории, напомнящи по структура и звучене митовете на различни народи, които обаче в този случай са съществували във въображението на авторката. Красиви и нежни, но без да са лигави, те носят в себе си елегантно и ненатрапчиво изящество. Най-много ми допаднаха “Черни птици”, посветен на гарваните и техните митични повелителки, “Краят на песента на Юга”, запяващ една красива песен за огън и лед, без да има нуждата от стотици страници, както и, разбира се, “Истината за черните котки”, която ще допадне на всеки читател, който има мъркащ господар в дома си.

Втората част от сборника, “Истории за необикновените”, също носи оттенъка на фантастичното, но то е преплетено с тънко чувство за хумор, макар някога то да нагарча с поуките си. Харесах много “Перата на ангела”, който някак ми напомни за “Писмата на душевадеца” от големия К.С. Луис, “Островът на прелюбодейците”, който поставя под въпрос общоприетите норми за щастие и особено много “Писмо до Ърнест”, смислена история, вдъхновена от творчеството на големия Рей Бредбъри.

За десерт Анна Гюрова ни е оставила най-силната част от тази антология, “Мистични истории”, в които се усеща приятно горчивия, подобен на натурален шоколад вкус на хоръра, но не такъв ужас, разчитащ на ексцесивни описания, а напротив, шепнещ с гласа на призрак от другата страна на прозореца. Любимите ми разкази от финалната третина са “Смърчова история”, разказваща изповедта на дърво, приучило се да пие човешка кръв, както и последният разказ в сборника, “Изповедта на лейди Мериан”, великолепно готическо четиво за любов и смърт, много подобно на чаша хубав английски чай, която изпиващ в мрачен есенен ден.

“Градът на Скелетите” е не само качествено жанрово произведение – той е и голяма литература.

lamq 3

3. Ламя: Сблъсък от Марин Трошанов

Финалът на една сага винаги е нещо голямо, а “Сблъсък” е финалът на едно от най-амбициозните начинания в историята на българското фентъзи – трилогията “Ламя” от Марин Трошанов, за която има интерес и за кино екранизация.

Мрачно красивата приказка продължава с бесни гонитби из улиците на София, със зловещи приключения и с провокативни обрати на фона на най-тежката борба – тази със самия себе си. Шеметното трио Марин Трошанов, Петър Станимиров – автор на корицата, и Веселин Чакъров – художник на илюстрациите, отново оставят читателите си без дъх.

„Миро, Лина и Мая са като нас – споделя Марин Трошанов, – обичащи, мразещи, противоречиви, допускащи грешки… И тяхната приказка е като нашия живот – криволичеща между щастието и тъгата, предателството и верността, достойнството и подлостта, победите и пораженията, героизма и падението, доброто и злото… Затова и краят е сладко-горчив, затова и краят не е съвсем край.“

Краят наистина раздели фендъма у нас, но това само подчертава колко силна е била поредицата за читателите.

hearts of steel

2. Сърца от стомана на Бранимир Събев

Шестата книга на Бранимир Събев и първи роман в богатото му творчество бе едно от събитията за фантастичния фендъм в есента на 2019-та година и още в първите дни след излизането й се сдоби с ревю в Цитаделата.

В недалечното бъдеще България е станала цветуща държава благодарение на мощна телепатка, която управлява страната като пророчица. Цената на благоденствието не е малка – забранено е  всяко според нея неморално поведение, включително консумацията на месо, алкохол и цигари, както и татуирането. Дори на предбрачния секс не се гледа с добро око. Нулевата съпротива се постига с помощта на ново поколение ваксини, които са задължителни и изграждат популация от послушни поданици, които благоговеят пред словото на проромицата. Краят на тази идилия идва с метеорити от космоса, съдържащи гнусни инсектоидни извънземни, които за зла беда са и човекоядни. Единствената надежда е в група войници, разминали се с програмирането на населението. Те трябва да спрат извънземните и да освободят страната, но има и уловка – ако не успеят да го направят във възможно най-кратък срок, Великите сили ще пуснат над България опустошителни ядрени бомби…

Макар и не така ювелирен в дебютния си роман както в сборниците си с разкази, Бранимир Събев разказва една наистина епична и в същото време лична човешка история, която напомня на класически произведения като “Звездни рейнджъри” на Робърт Хайнлайн или романите за Зергите от Star Craft, разбира се съчетани с уникалните хумор и диалози, характерни за автора.

star of doom front cover

БОНУС: “Звездата на Гибелта” от Александър Драганов

Спокойно, не съм толкова егоцентричен, че да спусна книгата си на първо място в класацията, но пък както казва баща ми, човек ако сам не се препоръча, загубена работа, затова я споменавам като “Бонус” преди да обявя победителя и оттам нататък давам думата на Стефан Куюмджиев, който написа официалното й ревю в сайта:

„Звездата на Гибелта“ взима всички основни тематики, които автора развива в предишното си творчество и ги изчиства по изключително професионален, но и също така сърдечен начин ,като може би най-основната от тях е идеята за изкуплението, стара като самата литературна традиция, но също толкова валидна и въздействаща днес, както и преди хиляди години. Промените на главния герой към истинското въплъщение на божественото се случват през цялото протежение на сюжета и имат напълно естествено усещане, тъй като стават постепенно и бавно, позволявайки ни да разберем, че самото ядро на душата на Танар не е зло, въпреки неговото само насочено убеждаване, че злото е в природата му. Разбира се, това няма да е книга на Драганов ако няма огромно количество зрелищни битки. Тук „Звездата на Гибелта“ се справя добре, въпреки че, учудващо чарът й не е в бойните сцени с няколко изключения, които обаче са мащабни и напрегнати. Такъв случаят  и с финалната конфронтация с Тираниус, която според мен е една от най-добре написаните такива, които съм чел изобщо.

Основната сила на книгата е искрената чистота на посланието й – че любовта и то не просто романтичната любов или приятелската любов, а любовта на Бога към Творението си (защото въпреки това, че главният герой е един вид „бог“ все пак в книгата едва ли не директно се казва, че има един върховен Бог, творец на вселената), прекарана през действията на човечеството е единственият начин злото да бъде променено към добро. Въпреки, че авторът скромно настоява, че е бил под множество влияния, когато е писал „Звездата на Гибелта“, не бих казал, че те се усещат прекалено много (поне от мен, защото не съм прекалено запознат с тях). В заключение бих препоръчал тази книга, не само поради гореизброените причини, ами и защото демонстрира, че българската жанрова литература съществува и може спокойно да бъде поставена до западната такава.

Благодаря, Стефчо!

symphony

1. Симфония на Мъртвите от Сибин Майналовски

Едва ли ще има изненадани от това, че първото място в класацията ни се пада за Тъмния маг на българското фентъзи Сибин Майналовски, който обаче този път ни потапя в абсолютния мрак на чистия и неподправен ужас с една антология, достойна за перото на майстори като Стивън Кинг, Дийн Кунц или Клайв Баркър. Вижте какво написах за най-новата му и най-велика книга:

“Симфония на мъртвите” е колекция от кратки разкази, които са в жанра на ужаса, макар автор, талантлив колкото Сиби, не би могъл да остане в някакви ограничения, поради което в творчеството му има елементи на драма, трилър, а също и философия. Произведенията не могат да бъдат обобщени с няколко думи, но все пак основната нишка, която се повтаря е проблемът за отчуждението. Много от разказите на Сибин разказват страховити истории за серийни убици, извършващи престъпления, които излизат извън рамките на здравия разум. За разлика от клишето за маниака без съвест, което се базира на сухата медицинска теория, чудовищата на Сибин обаче са хора, на които твърде много време им е пукало, давали са твърде много обич на света, на което той се е отблагодарил с омраза или по-лошо, с безразличие, а това от своя страна е причинило страшната трансформация на емпатът в психопат, както четем в “Аз съм омразата”. Това кара сборникът да излезе извън търсените от жанра чувства за страх и погнуса и провокира хората към размисъл, като надеждата е след прочитането на книгата те не просто да спят на запалена лампа, а да станат поне малко по-добри, за да може светът, в който живеем да бъде по-малко жесток и брутален.

“Симфония на мъртвите” спечели наградата за Българска книга на годината за 2018-та и мисля, че това е може би най-силният победител в историята на категорията. Да не се обиждат останалите, а прочелите книгата ще разберат, защо завършвам статията с този поздрав:

Класацията изготви: Александър Драганов

Оставете отговор