Книгите-игри, в които герой е читателят, определено бяха една от определящите мании на фентъзи феновете през 90-те години. Тогава бяха преведени първите заглавия на най-добрите автори от Великобритания и Щатите, тогава разпериха криле и нашите творци, някои от които достигнаха неподозирани висоти. Да се прави топ 10 на най-добрите книги-игри е изключително рисково начинание на фона на десетките заглавия, които излизаха тогава, но аз се наемам да го направя с уговорката, че включвам по едно заглавие от автор и поредица….
- „Огледалната планина“ от Роуз Естес, “Аполо Прес”
Книгите-игри на TSR вероятно бяха първата среща на българските читатели с вълшебните светове на „Подземия и дракони“, а най-добра от тях като че ли беше „Огледалната планина“ от Роуз Естес, красиво пътешествие из пъстър леден фентъзи свят, в което ярък спомен ми остави срещата с огромен великан и неговия леден дракон. Влиза в класацията по чисто сантиментални причини.
- „Тъмната страна на Земята“ от Майкъл Майндкрайм, “Плеяда”
Майкъл Майндкрайм беше псевдонимът на може би най-успешния български автор автор на книги-игри през 90-те, който за съжаление бе доста надменен в контактите си с колеги и читатели. Факт е обаче, че съчетаваше интересни сюжети с оригинални игрови системи и хапливо чувство за хумор, като върхът му като писател е „Тъмната страна на Земята“, много добре написана и атмосферна хорър история, която навремето дори му спечели сравнения със Стивън Кинг.
- „Древното зло“ от Джордж М. Джордж, “Плеяда”
Джордж М. Джордж е псевдонимът на друг много плодовит наш автор, който твореше в различни жанрове, включително гангстерски и бойни изкуства. Най-успешните му произведения обаче са „Господарят на Мрака“ и „Древното зло“, прекрасни фентъзи истории в духа на „Хрониките на Нарния“ и „Хобит или дотам и обратно“, в които читателят се пренасяше в очарователен вълшебен свят, където срещаше както могъщи приятели, така и опасни противници. Втората част беше идея по-епична и с това си печели място в класацията ни.
- „Леговището на снежната вещица“ от Йън Ливингстън, “Селекта”
„Битки Безброй“ са баш класиката на западните книги-игри, поредица, излизала от Games Workshop, британското издателство, което по-късно създава и мрачните светове на бордовите игри Warhammer. В серията, издавана у нас най-силно впечатление ми направи „Леговището на снежната вещица“, страховито обикаляне на подземен лабиринт, покорен от опасна магьосница, с леко трагичен оттенък и както може да се очаква от автора Йън Ливингстън, много трудно за превъртане. Затова пък си струваше усилията.
- „Свръхразум“ от Бъртрам Устър, “Еквус Арт”
Тази книга-игра е едно от малкото произведения в жанра, които носят духа и атмосферата на „Междузвездни войни“, макар да е в собствен свят. Главният герой пътува из космоса, населен от различни раси, една от които е магическа, а врагът му е могъщ телепат, заплашващ цялата галактика. Сред оръжията ви имаше анихилиращ меч. Трябва ли да казвам нещо повече?
- „Принцът на Алкирия“ от Ейдриън Уейн и Робърт Блонд, “Плеяда”
Тандемът Блонд и Уейн, зад който се криеха нашите автори Богдан Русев и Александър Султанов, изгря с огромния епос „Варварският бог“, който за времето си беше невиждан като обем и мащаб. Продължението „Принцът на Алкирия“ обаче всъщност е по-качествено, с много живи персонажи, в които да се превъплъти читателят, забавни диалози и сюжет, достатъчно епичен, за да позволи на всичко това да се разгърне.
- „Седемте дракона“ от Стийв Джаксън, “Хермес”
Трета книга от сагата „Магьосничества“, която е нещо като ъпгрейдната версия на „Битки Безброй“. Това е една от най-епичните поредици в жанра, а в този том героят се сблъсква със седем могъщи дракона, всеки от които владее определен природен елемент. Много трудна за превъртане, добре написана и изключително атмосферна. А начинът по който драконът на времето убива героя ви при неуспешно изиграване е един от най-запомнящите се, които съм чел.
- „Нощта на Върколака“ от Колин Уолъмбъри, “Плеяда”
Колкото и да се дуеха младите автори от едно време, няма съмнение, че най-големият наш автор в жанра е Колин Уолъмбъри, псевдоним на преводача и писател Любомир Николов-Нарви, отговорен за излизането на „Властелинът на пръстените“ у нас. И макар много читатели да си спомнят с умиление за ранните му книги като „Замъкът на таласъмите“ и „Огнена пустиня“, най-доброто от него всъщност бе този атмосферен средновековен хорър, потапящ читателя в страховита история на измяна, предателство и черна магия. Играта е изненадващо трудна за стандартите на автора, който по принцип не беше жесток като колегите от „Битки Безброй“, но това, което прави впечатление е великолепният, вкусен и дъхав език. Трето място в класацията и първо от българските книги.
- „Узурпатор“ от Марк Смит и Джейми Томсън, “Еквус Арт”
Поредицата „Пътят на тигъра“ дебютира в България с третата си книга „Узурпатор“, излязла у нас като първа, а историята нямаше как да не хареса на всяко момче от моето поколение. Читателят се превъплъщаваше в нинджа, наречен Отмъстителя, който трябваше да върне трона си в град-държава, управлявана от изключително могъщ дявол. Откаченият свят, невъзможната трудност и добрите описания правеха „Узурпатор“ травмиращо изживяване за юношенския ум, което обаче не можеше да се забрави.
- „Царство Уирд“ от Дейв Морис и Оливър Джонсън, “Еквус Арт”
Мисля, че би било несериозно да се направи класация за книги-игри, начело на която да не е „Кървав Меч“, епохалната поредица, смесваща любимия жанр с формата на ролевите игри, така че да може да се чете и с приятели. И макар историята формално да започва с „Бойните ровове на Крарт“, сюжетът всъщност се завързва във втория том „Царство Уирд“, където героите ви биват натоварени със съдбоносна мисия да открият древен талисман, единствена надежда срещу завръщаща се след дълго отсъствие гибелна заплаха. Безумно смъртоносен свят, високо ниво на трудност, майсторски описания и страхотна игрова система правят „Кървав меч“ убедителен победител в класацията ми, а „Царство Уирд“ е най-доброто от поредицата.
Класация на Александър Драганов
Последни коментари