Толкин

„В една дупка в земята живееше хобит…“

Едва ли има уважаващи себе си читатели (камо ли почитатели на фантастичния жанр ), които да не знаят името Джон Роналд Руел Толкин. Човекът създал началото на фентъзи жанра с романа си „Хобит“, издаден през 1937 г. и грандиозния епос „Властелинът на пръстените“ ( 1954 – 1955 г. ). И други произведения, разбира се. Оказал влияние върху развитието на литературата, киното, дори компютърните игри. Благодарение на когото и до днес израстват цели поколения, които мечтаят и развиват своето въображение, които трепетно разлистват страниците на поредната приказка за далечни (или не толкова далечни ) земи и герои… И се променят. Ето такава личност заслужава биографичен филм и аз изключително много се радвам, че Професорът вече има своя! И то какъв!

Филмът се фокусира върху ученическите и студентските години на Толкин. Действието е двупластово. Единият пласт се развива през 1916 г. в окопите на кръвопролитната битка при Сома, по време на Първата световна война. Младият лейтенант Толкин лежи болен и объркан, подкрепян от един редник, докато покрай тях валят снаряди и умират десетки войници. И си спомня. Като филмова лента преo очите му минава целият му досегашен живот, всички хора, които са важни за него, нещата които е казал и направил. И така се разкрива вторият пласт на историята – ретроспекцията. Чрез спомените на Джон, зрителят се пренася в първите години на 20 в., когато две момчета и тяхната обедняла майка се местят да живеят в Бирмингам, с надеждата за по-спокоен живот. Скоро майка им умира и Джон бива осиновен от леко смахнатата си леля и постъпва в елитен пансион с преспективата да вземе стипендия и да стигне до „Оксфорд“. А в главата му вече се оформят картини и видения, които чакат да придобият форма. И да направят създателя си легенда. Така започва едно приключение, което сблъсква зрителите с куп емоционални преживявания, докато главният герой заедно със своите верни приятели се опитва да открие себе си, да разбере смисъла на живота и да реши терзанията, които вълнуват ума на всеки младеж, нищо че е студент в един от най-престижните университети в света. И така докато не идва тя. Войната…

Филмът е великолепен! Не знам как да го кажа по друг начин. Толкова много ми въздейства, толкова красив и емоционален! Личи си, че създателите му наистина са се постарали да уважат личността на човека и писателя Толкин. Всеки елемент от филма е направен да докосва струните на душата, да накара зрителя да почувства случващото се с героите така все едно се случва с него самия. Сюжетът майсторски разкрива теми от реалния живот, чието значение напоследък сякаш пропускаме. За силата на истинското приятелство, онази дружба, която остава във сърцето въпреки игрите на съдбата. Идеята, че понякога не всичко е идеално, понякога нещата не получават шанс. Но и за това какво остава след тях. За Любовта, първата любов (за Толкин – единствената ), която понякога трябва да потърпи и да стисне зъбиq за да може да се закали и да разцъфти след време. За трудните избори и чувството, което оставят след себе си. За надеждата. И за смелостта да продължиш напред. Животът на Толкин е представен изключително достоверно, не е спестен нито един важен момент от биографията му, няма свободни съчинения. Променени са съвсем дребни детайли (като това, че в истинската история Джон се жени предиq а не след Войната), но това, пак казвам, са наистина дребни елементи, които по никакъв начин не влизат в конфликт с историческите факти. Филмът завършва с един емблематичен момент от живота на автора, който през годините се е превърнал в легендарен. Феновете на автора ще се досетят за какво говоря.

Този филм нямаше да въздейства наистина, ако ги нямаше атмосферата и актьорската игра. А атмосферата е страхотно изградена. Едновременно силно стопляща в едни моменти и напрягаща в други. Красивите паркове и готически галерии на „Оксфорд“ (да, точно така, това е „Хогуортс“ от филмите за „Хари Потър“! ) в съчетание с щипка „Нарния“ и усещането а ла “Бийтълс”, което пораждат сцените с Толкиновата дружина, влизат в силен контраст с всепоглъщащия мрак, кръвта и отчаянието на бойното поле, където главният герой е сам със себе си. Нито една от двете крайности обаче не е за сметка на другата, никъде не е прекалено. Напротив, сюжетът е изключително хармонично изграден. Красивата музика допълнително допринася за цялостната визия и резултатът е един наистина естествен и приятен за гледане филм.

Разбира се, актьорите са другият елемент, който прави „Толкин“ така специален. Никълъс Холт („Лудия Макс: Пътят на яростта“, „Сблъсъкът на Титаните“, филмите за Х-мен) блестящо пресъздава образа на младия, стеснителен и недотам уверен в себе си Джон, неговите доброта и чисто сърце, чувството му за справедливост, болката и страха за хората около него. По нищо не му остъпва и партньорката му Лили Колинс ( „Град от Кости“ ), която влиза в ролята на чаровната, мила и жадуваща за свобода Едит Брад – неговата бъдеща съпруга. Признание заслужава и играта на (общо 6-мата) актьори, които изиграват по-младите и по-големите версии на приятелите на Толкин, „Голямата Четворка“ – верният до гроб поет Джефри, напереният и горделив художник Робърт, тихият и почти незабележим композитор Кристофър. Химията между всички тях е наистина невероятна и в най-голяма степен спомага за цялостното усещане на лентата. Специална похвала заслужават и ветераните Дерек Джейкъби (адски му ходи образа на оксфордски професор!) и Колм Мийни в ролята на отец Франсис.

Като обобщение, „Толкин“ е един прекрасен, стоплящ и адски трогателен филм, който не доскучава нито за миг и който носи в себе си онази смес от доброта, уют, приключенска нотка и емоция, така характерна за творчеството и литературните герои на този Титан на фантастичната мисъл. Силно препоръчвам! И ако не можете да го видите на кино ( филмът вече го изтеглят от кината ), гледайте го вкъщи. По възможност с чаша топъл чай и меко одеяло…

Защото Професорът го заслужава!

Ревю на Петър Кандов