През последните години поредицата „Терифайър“ се превърна в едно от водещите произведения в жанра на ужасите. Основната причина за това са изстъпленията на клоуна убиец Арт, както и проявленията на демона, който го напътства – първо в образа на Бледото момиченце, а после обсебвайки Виктория Хейс. Сравнително по-малко внимание се отделя на самото увеселение „Терифайър“, което е арена на финалната битка във втория филм. За него не се говори много дори и в самите филми, освен за да се покажат различните пластмасови чудовища вътре и да послужи за декор на някои от най-злите престъпления на Арт.
В книгите, вдъхновени от сценария обаче, авторът Тим Уогънър добавя още митология към света на Деймиън Лиони. Един от приносите на Уогънър, който е носител на четири награди „Брам Стокър“, е именно историята на самото увеселение „Терифайър“. Предвид факта, че романите излизат след проверка и със задължително одобрение от страна на Лиони, информацията, разкрита в тях, е не само потвърдена, но и добавя ценен контекст, който не е за пренебрегване. Въпреки това трябва да се има предвид, че описаното по отношение на самия „Терифайър“ е художествена измислица за нуждите на филма, а не реална история.
🕯️ Произходът: Окултни корени и мистериозната „Пандемония“
„Терифайър“ се появява през 1973 година, като точната дата не е известна. Една нощ го няма, а на следващата вече работи, напълно готов. Той е част от вълната увеселителни съоръжения на ужаса, която тръгва в края на XIX и началото на XX век от Англия, където е имало подчертан интерес към окултното. Оттам те стигат до Съединените щати, като в края на 60-те години подобно съоръжение се появява и в „Дисниленд“. Впоследствие по-малки частници създават свои реплики и една от тях е именно „Терифайър“.
Съоръжението е построено в карнавала на Майлс Каунти от компанията „Пандемония“, за която обаче търсенето в интернет не дава никакви резултати. Носи се градска легенда, че тя е свързана с пътуващ цирк, който през 50-те години натрупва зловеща репутация в щата Илинойс.
Илайша Пратнър и съпругата му Фабриола са оригиналните собственици. Илайша имал навика лично да влиза в ролята на актьор. Пред местен репортер той споделя, че няма смисъл да имаш такова увеселение, ако сам не плашиш хората от време на време. Самият „Терифайър“ представлява тъмен, зле осветен лабиринт с множество задънени улици. Освен на актьорите, той разчита на специални ефекти, движещи се стени, въздушни пистолети, машини за мъгла и аниматроника – подобно на „Пицарията на Фреди Фазбеър“, друго култово увеселение от света на ужаса.
Малко места обаче имат история, толкова зловеща, колкото тази на „Терифайър“. През 1975 година Илайша бива застрелян, докато е в къщата на ужасите, а съпругата му Фабриола изчезва безследно. Местните хора спекулират, че тя е убила мъжа си с помощта на любовник и после е избягала, но никой повече не я вижда. Синът им Норис получава в наследство увеселението, но също бива убит в него, след като наема за поддръжката Джони Лий Джоунс, без да подозира за криминалното му минало.
Рейна и Лушъс Пратнър наследяват „Терифайър“, но през 1984 година го продават, след като в къщата на ужасите избухва пожар и седем тийнейджъри загиват. След като напускат Майлс Каунти, следите им се губят. Трагедията предизвиква вниманието на властите, които взимат строги мерки за безопасността на подобни съоръжения в САЩ.
🧿 Жълтите очи и изчезванията
След огъня „Терифайър“ бива възстановен от мениджмънта на карнавала, макар повечето хора да са настоявали за неговото закриване. Случаите в него продължават, но вече излизат от рамките на разумното обяснение. През 1989 година Рон и Дарла Ериксън влизат вътре заедно със сина си Дъг, но излиза само Дарла. Пред полицията тя споделя: „Бяха до мен и в следващата секунда вече ги нямаше“. Двамата така и не биват намерени.
„Терифайър“ не дискриминира по пол или сексуална ориентация. През 90-те години чернокожото хлапе Уилтън Евънс посещава съоръжението, но бяга оттам, след като вижда безтелесни жълти очи и чува глас: „ПУСНИ МЕ ДА ВЛЯЗА“. Десетилетия по-късно Уилтън става полицай и отива до „Терифайър“ заради сигнал за убийство, където губи живота си от обезглавения клоун Арт, чието тяло се съживява. Силно вероятно е причина за това да е същата негативна енергия, която Евънс е видял под формата на жълти очи.
През 2012 година паранормалните изследователи Грант Уилсън и Джери Тейлър, които живеят на семейни начала, влизат, за да изследват духовете в къщата. След като излизат, те отказват всякакъв коментар. Две седмици по-късно Уолтър се самоубива, а Тейлър изчезва безследно.
През 2016 г. „Терифайър“ затваря, след като в него бива убита малката Емили Крейн. По-късно с нейния лик в изоставеното съоръжение се появява Бледото момиченце, но е много малко вероятно това да е призракът на детето. По-скоро става дума за същата сила, забелязана от Уилсън. Това привидение е свързано с клоуна убиец Арт, за когото се спекулира, че лично е убил Емили и че това всъщност е първото му убийство. Счита се, че по-късно той убива и майката на Емили, одирайки кожата ѝ. По това време жената вече е изгубила разсъдъка си и се грижи за кукла като за погубената си рожба.
🏁 Финалната битка
След затварянето си „Терифайър“ става обект на вандализъм, но клошарите в Майлс Каунти отказват да живеят в него или дори да навлизат в района на затворения карнавал. Според тях в целия град се усеща зло, което се проявява в пристъпи на нечувана жестокост, а бездомните най-често стават негови жертви.
Никой обаче не е толкова садистичен, колкото клоунът убиец Арт, който убива Тара Хейс и по-късно обезобразява сестра ѝ Виктория. Арт се самоубива, след като бива заловен от полицията, но по-късно бива съживен от привидението, явяващо се като Бледо момиченце. Двамата отвличат младия Джонатан Шоу в „Терифайър“, за да примамят сестра му Сиена. Тя успява да се справи с клоуна и отсича главата му с меч, изработен от баща ѝ. Дори това обаче не пречи на Бледото момиченце да го съживи повторно, след като обсебва Виктория в психиатричната клиника.
Макар да остава на втори план, историята на „Терифайър“ е достатъчно зловеща, за да бъде достоен фон за сюжета около Арт и Сиена. Надяваме се да видим поне част от историята на тази къща на ужасите в четвъртия филм от поредицата!
Статия на д-р Александър Драганов
Последни коментари