Скъпи приятели, с огромно вълнение пиша тези редове, защото все пак става дума за любимия ми супергерой. Мнозина от нас се опасяваха, че филмът, който излезе тази година може да донесе неприятна изненада на много от нас. Аз също бях сред тези хора. Но след като изглеждах новия филм за Супермен мога да кажа, че изобщо не останах разочарован. Даже напротив, виждам сериозна светлина в тунела след години упадък в супергеройския жанр, които костваха на феновете много тревоги, ядове и притеснения. Всички помним позорния провал от 2016 година – Батман срещу Супермен, последван от няколко падения на Марвел и ДС, които дори плахата надежда от Лигата на Справедливостта не можа да изличи. Е, този филм е символ на едно ново начало, което – ако бъде продължено – определено има всички шансове да върне супергероите обратно в играта.
Началото на Супермен е кратка ретроспекция на неговата история, след което филмът светкавично ни пренася на Антарктида, където Кал-Ел се прибира в своята ледена крепост за да се възстанови от поредната битка с мистериозен враг. Супергероят е особено разтревожен от факта, злодеят Ултрамен, с които се е сблъскал умее да парира ходовете и движенията му без усилие. Той дори не подозира, че отговорен за това е Лекс Лутор, който е клонирал гените му и ги е репликирал в телата на новото си творение. В същото време, започва мащабна политическа интрига, в която става ясно, че Супермен се е намесил във войната между славяноезичната държава Боравия, която извършва военна агресия срещу беззащитния си съсед Джарханпур. В същото време боравците започват мащабна дезинформационна кампания, с която целят да убедят американците, че Кал е вреден за авторитета на САЩ, защото си позволява да действа от тяхно име. И точно тогава се намесва Лекс, който задейства зловещ план, имащ потенциала да унищожи Супермен.
В този филм ще имаме невероятната възможност да се насладим на играта на Дейвид Коренсует, който по мое мнение се справи дори по-добре с ролята от Хенри Кавил. Дейвид умее да играе Супермен във всички му окраски – уязвим, на границата на смъртта, могъщ или просто като Кларк Кент, а това е голям плюс за филма, който не представя Кал като всемогъщият и неемоционален супергерой. Ако трябва да съм честен, това е може би най-човешкият Супермен, който съм гледал. Същото се отнася и за Рейчъл Броснахан, която направи изключително успешна визия на Лоис Лейн, която е много по-жива и дишаща от каменното лице на Ейми Адамс. Никълъс Холт, в страните от личните ми антипатии към актьора, не се справи зле, макар на моменти да преиграваше с емоциите. Това е и малка забележка, която имам към образа на Лекс Лутор – той е хладнокръвен и неемоционален злодей, а не истерик. Нейтън Филиън, който явно е решил да се пенсионира в този жанр се опита да пресъздаде Зеления фенер доста реалистично, макар че имаше малко време за това. И разбира се – специални аплодисменти за Мария де Фария, която направо невероятно злодейско изпълнение в ролята на Инженера – дясната ръка на Лекс. И всичко това гарнирано с неповторимото присъствие на закачливия Крипто.
Както казах и в началото, Супермен определено е символ на нов опит да се направи нещо с този сериозно подценяван супергерой. Държа да подчертая, че филмът се дистанцира еднакво както от уок крайностите и феминитският екстремизъм, на които станахме свидетели в последните години, така и от домогванията на някои крайни нео-консерватори да направят Кал-Ел своя икона. Балансът в тона на Джеймс Гън е видим и макар, че режисьорът се е опитал да остави видима следа в някои епизоди от филма, тя е подчертана изключително дискретно и недразнещо за разлика от отблъскващите послания, които супергеройските филми бълваха в последните години. И накрая, нека да кажа, че всяка историческа прилика не бива да е нарочна, защото Боравия и Джарханпур се появяват в Супер-вселената още през 1939 година с първите комикси по Супермен. Така че…нека си пожелаем този тон във филмите за Супермен да продължи, защото отвореният край на продукцията определено отваря пространство за нейното продължение.
Ревю на доц. д-р Искрен Иванов
Присъединявам се към оценката на Сид, филмът е отличен, в някои отношения дори по-добър от “Човек от стомана” (кой от двата наистина харесвам повече, ще мога да кажа след време). Дейвид върши отлична работа като Супермен, а Гън успява да улучи тона, който е необходим на Ди Си. За мен новият му филм прилича не толкова на марвелските му продукции, колкото на анимациите от началото на века за Ди Си, с много екшън и комбинация от хумор и абсурдно високи залози. Единствената ми отлика от Сид е, че аз останах доволен от Ник Хулт, страхотно зловещ Лекс направи. Мнозина виждат в образа му Мъск, но честно казано, това си е Лекс. Той винаги е бил такъв боклук, още когато Мъск е бил влажен поглед в очите на бурския си баща в ЮАР.
Това ме навежда до въпроса уок ли е филмът или не. През 2015 година във форума на Дъфорс.нет (Междузвездни войни) прочетох, че в новата тогава уок епоха чувствата и страданията на един бял мъж вече нямат никакво значение. От тази гледна точка новият “Супермен” няма как да е уок, тъй като емоциите на героя и това, че той е силен въпреки тях са на фокус. Що се отнася до конфликта на измислените държави, лошият диктатор приличаше на Слободан Милошевич и геноцидът, който замисляше като че ли цитираше Сребреница. Този конфликт се споменава ако се не лъжа и в Under The Red Hood, така че според мен е подбран нарочно.
Сега вече има хиперконсервативни фенове, които не им харесва, че героят яде бой и е раним. Аз не знам те кои филми на Ди Си са гледали, тъй като обикновено героите там ги блъскат здраво, включително в класическите анимации от 90-те – загубата от Аресия там беше доста по-унизителна от каквото и да е случило се в новия филм. Що се отнася до чувствата, тази промяна у съвременните млади мъже не е “уок” и се случва напълно естествено – вижте отношенията между Синер и Алкараз в тениса или Норис и Пиастри във Ф1. За мен това е положителна тенденция, разбирам, че някои хора не мислят така, но не смятам, че има нещо общо с уока и политкоректността.
Това е моето мнение за новият “Супермен”. Заедно с филма за Формула 1 и Джурасик Прераждане, образува света троица на Холивуд за това лято.