Студено отмъщение

cold pursuit

Филмите с Лиъм Нийсън в последните години са едни от малкото, които гледам да не изпускам на голям екран. Макар да не са супер бюджетни, те предлагат класа и стил, които малко съвременни продукции имат, без това да е за сметка на остротата на сюжета или динамиката на действието. “Студено отмъщение” е поредното силно предложение с участието на актьора от “Твърде лично” и макар някои от мотивите в него да се припокриват с тези от други негови ленти, самата история всъщност е доста оригинална и с нотка абсурдизъм за подправка.

cold liam

Героят на Лиъм Нийсън работи като шофьор на снегорин край малко курортно градче до Скалистите планини, където хората идват “за да карат ски, да правят секс и да се надрусат”, както съобщава градското ченге. Наскоро той е бил награден за добросъвестната си работа като гражданин на годината, но това предшества голямо нещастие – синът му почива от свръхдоза наркотици. Г-н Нелс Кокман, както се казва персонажът на Лиъм, не може да повярва, че синът му е бил наркоман и обмисля да отнеме живота си, когато попада на негов приятел и разбира, че детето му е убито от дилъри на дрога. Вбесен, Коксман решава да отмъсти и тръгва по петите на престъпниците, а ловките му действия предизвикват объркване у мафиотския бос с прякор “Викинг”, който подозира, че е започнала война за територии с индианско племе, също занимаващо се с наркотрафик. Настъпва хаос, в който малцина ще оцелеят…

cold-pursuit-liam-neeson-slice-600x200

“Студено отмъщение” е много добре направен филм, който съчетава типичния мъжки трилър, запазена марка на Нийсън с леко абсурдистки екшън, напомнящ много на суха версия на Тарантино. Кадрите на снежната природа са прекрасни и създават уникална атмосфера, която рязко контрастира с истеричния злодей, вманиачен на тема здравословно хранене и индианските бандити, чиято енигматичност понякога крие обикновен примитивизъм. Резултатът е една нестандартна, интригуваща продукция, която задържа вниманието на зрителя и го оставя доволен след финалните надписи.

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  

Оставете отговор