Обикновено, когато излизаме от пределите на фантастичното, от Цитаделата фокусираме върху моторните спортове. Няма как обаче да не отбележим феноменалното представяне на българския национален отбор по волейбол, който взе сребърни медали (в сърцата ни златни) на световното първенство, стояло се изминалите седмици във Филипините. Нашите спечелиха паметни победи, като може би най-запомнящата се бе срещу могъщия тим на САЩ, където отстъпваха с 0-2, но осъществиха пълен обрат до 3-2. Алекс Николов, който участва в отбора с по-малкия си брат Мони, стана топ реализатор на първенството, но скромно сподели, че за него по-ценни са отличията, спечелени заедно с приятелите му от отбора.
Вицешампионите (за нас шампиони, при цялото ни уважение към мощта на златните медалисти от Италия) пристигнаха вчера в страната ни и бяха посрещнати както подобава от българския народ, като гвоздеят на програмата бе концертът пред храм-паметника “Александър Невски”, от който е и снимката ни по-горе. Море от хора приветстваха героите ни в работния ден и пяха заедно “Клетва” в тяхна чест. Играчите изглеждаха трогнати и дадоха много като дух на публиката, като обещаха още победи, заради които да ни трябва по-голям площад. За пръв път от паметното американско лято през 1994, когато националите по футбол станаха четвърти в света, българите изглеждаха толкова обединени в радостно събитие. Трябва да благодарим на момчетата затова и да ги подкрепяме не само в успехите, но и в трудните мигове, които неизменно съпътстват всеки път към върха.
Като цяло 2025 беше абсолютно фантастична за българския спорт. Тя започна отлично с титлата на Тервел Замфиров и сребърния медал на сестра му Малена по сноуборд за младежи през зимата. Продължи с победа на Никола Цолов в основното състезание от Формула 3 за Гран При на Монако напролет, освен това той направи и демонстративно шоу с болид на “Ред Бул” пред Софийския университет. Лятото донесе две младежки титли по тенис от “Уимбълдън” и “Ю Ес Оупън” за Иван Иванов, втората от които срещу друго лъвче, а именно Александър Василев. И кулминацията бе това второ място на волейболистите, които са в основната категория за мъже, но на възраст бяха най-младия отбор! С тези резултати вярваме, че хубавите събития като вчерашното ще зачестят и така ще сплотят хората у нас, така че отново да сме един народ, който, както каза Алекс Николов, дава сърце, душа за България!
Ако искате да научите повече за волейболистите ни, на книжния пазар у нас вече е книгата на баща му “Високо”, откъс от която може да намерите в Портал “Култура“.
Понеже не исках да мърся хубавата новина, в коментар отдолу споделям, че съм дълбоко възмутен от маргиналните гласове, които се чуха тази година на два пъти в социалните мрежи:
– за пръв път по време на демонстрацията на Никола с колата на Ред Бул, когато се състезаваха с Дейвид Култард по улиците на София, крайни русофили обвиниха, че това било отклонявало вниманието от протестите за лева срещу еврото.
– втори път, при идването на нашите лъвчета, когато крайнолиберални протестъри заявиха, че вместо да подкрепяме отбора, трябва да ходим по протестите им и държат сметка къде ще ходи да се състезава Мони Николов.
Това са напълно несъстоятелни тези. Няма дребни политически игрички, които да са по-важни от това да подкрепим децата, прославящи родината ни. Хората, които говорят така, да не се чудят, че се събират по един файтон на събитията си. Пълна подкрепа са нашите млади лъвове, нулева за хейтърите!