Странни нишки

bauring 1 bauring 2

Представени от:
Ивета Станиславова

Наскоро попаднах на две доста любопитни за мен заглавия – „Наследството на Лорд Сароу“ и „Повелителят на лъжите“ от Сам Бауринг, които оформят поредицата „Странни нишки“. Отдавна не ми беше попадала история в два тома и то от нормално дебели книги – около 300 стр. На пръв поглед не са нещо велико, но аз се научих да се доверявам на екипа на издателство MBG Books и се пробвах.
Историята се развива в Аорн – свят изтъкан от магия. Заклинанието, както го наричат хората е всичко – небето, водата, гората и самите хора. Няма богове, няма религия – вярва се, че магията е началото и края. На почит са тъкателите – хора които успяват да въздействат върху част от заклинанието, могат да виждат нишките от които е създаден света и могат да ги подчиняват на волята си.
Преди триста години най-могъщия тъкател се опиянил от силата си и решил, че може да прави каквото си поиска. Като лорд на един от най-големите градове Аорн, скрит в трудно достъпна долина оградена от високи планини, Сароу започнал да експериментира с магията си. Започнал да променя света около себе си и да създава изчадия просто защото може. От върха на своята магическа кула успял да разбере как да тегли нишки директно от Заклинанието и започнал да “разплита” небето над себе си. Затварил града си за външни посетители и почнал да експериментира с хората си. Променил техните нишки до неузнаваемост. Направил ги по-силни, по-издръжливи и им отнел способността да изпитват болка и страх. Това наранило самата им същност и те вече били само бегло подобие на хора – сивкави на цвят, с тънка като хартия кожа, изпити, изкривени и с празен поглед.
Всичко това наранило Заклинанието твърде много. Над кулата се появило разкъсване на нишките и в небето зейнала Раната – дупка в самото същество на света. Раната пулсирала и търсила начини да се възстанови. Започнали аномалии – земетресения, наводнения, странни премигвания на слънцето, бебета с пипала вместо крайници.
Тъкателите от цял Аорн започнали да събират сили за да се изправят пред лорд Сароу. Събирала се група от най-могъщите тъкатели, която тръгнала към кулата. Водена от мъдрия и могъщ Меркан групата наброявала още четирима мъже и две жени. Стражителите – единствената надежда на цял Аорн. След тежка и неравна битка накрая Сароу бил победен. Успяли да го убият на върха на собствената му кула като се надявали, че нишките които е откъснал от зеещата над тях рана ще се върнат и баланса ще бъде възстановен. Случило се обаче най-неочакваното – нишките се вплели в същността на победителите и ги променили.
След битката Мерган се опитал да задържи групата заедно, но желанията на участниците в нея се разминавали. Самия Мерган не бил променен твърде много – опитен и много силен той успял да отблъсне част от нишките, а тези които се вплели в него само подсилили желанието му за правда. Другите обаче нямали този късмет. Крал Брастан от Алтала получил способността да вижда всичко нередно в света. Жрицата на бурите Йалена започнала да разпръсква благословии. Принц Карак станал по-студен от камък и с новите си сили станал “Покровителят на лъжите”, успявайки да убеди всеки в всичко. Неговия най-близък приятел и тъкател Деспироу получил способността да спира самото време. Стийлър можела с най-краткото стихче да преобрази света както си поиска. Форджър започнал да увеличава силата си от болката на другите. Саларкис бил най-променен – получил твърда като камък люспеста кожа и опашка, а с това и способността да се пренася с магия без дори да се замисля.
Пътищата им се разделили, а развалата на света продължила. Брастан, Мерган и Йалена останали заедно и продължили опитите да поправят стореното. Стигнали до решението, че те всички трябва да жертват себе си за да могат нишките да се върнат на мястото си. Започнали издирването и елиминирането на всички един по един. Накрая Брастан и Йалена останали последни. Вече нямало връщане назад – пожертвали животите си в името на света.
Днес, 300 години по-късно, света е странно място за живеене. Аномалии почти няма, войни няма, живота е сравнително спокоен. И така докато един основен град не изчезва все едно никога не е съществувал. След това започват земетресения, ябълките губят вкуса си, а мостовете изчезват. Сред всичко това Йалена се събужда в храма, на който някога е била висша жрица. Брастан пък се появява в старата си тронна зала. Останалите най-вероятно също са някъде там, будни и силни. Въпросът е как така са живи и все още променени. Какво не се е получило и защо сега?
Това, което наистина много ми хареса е, че книгите са само две. Четат се изключително лесно и бързо, увлекателни са и героите са наистина пленителни. Авторът Сам Бауринг много добре успява да отдели героите един от друг – всеки има собствена идентичност и характер. Изключително впечатление ми направи това че всъщност няма добри или зли герои и можеш да очакваш от всички всичко. Личи си, че автора е фен на жанра и чете много. Взаимствал е стилово от някои от най-големите автори, но е разказал своя история по -много добър начин. Определено препоръчвам книгата ако ви се чете мащабно като история, но компактно като обем фентъзи, без лиготии, без драми и с интересна доза брутализъм. А и финалът определено е неочакван.

Оставете отговор