Странни неща

stranger-things-seasons-i132237

Скъпи приятели на Цитаделата, този Понеделник правим кратка пауза от рубриката Азиатско Каре за да ви отведа в Америка…старата Америка. Сериалът, за който ще ви разкажа ме грабна още в първи сезон, макар да не очаквах, че в наше време някой ще се престраши да направи нещо подобно. Когато за пръв път чух за историята от приятели, реших, че е поредната политкоректна боза, която някой бездарен режисьор е докопал за да се опита да избие надницата си. Но се оказа, че щях да направя огромен и непростим пропуск ако си бях затворил очите за Странни неща. Четирите сезона на тази продукция наистина казват много. Затова за мен е чест и удоволствие, че екипът на Цитаделата повери това ревю на мен.

Stranger Things Experience New York

Действието в сериала се развива в онази стара и велика Америка, която спечели Студената война и десетилетия наред служеше като източник на вдъхновение за свободните и смели хора. Сюжетната линия започва от китното градче Хоукинс, щата Индиана, където хората карат пикапите си, децата ходят на училище и животът си върви като на кино. Но не всичко е така както изглежда. Дълбоко в горките на Хоукинс се намира секретна лаборатория, в която десетки учени работят денем и нощен за да сринат най-страшният враг на САЩ по това време – СССР. Както обаче често се случва в науката, най-големите открития рискуват да се превърнат в най-зловещите провали. Така и става, когато един ден от лабораторията успява да избяга малко момиче, което е намерено от ресторантьор в покрайнините на Хоукинс. Всичко изглежда невинно до момента, в който не пристига строен кордон от черни автомобили, а момиченцето не започва да мести предмети и да убива хора с погледа си. Животът на жителите на Хоукинс се превръща в кошмар. Оказва се, че по време на своите експерименти учените са отвори портал към друго измерение, откъдето започват да пълзят зловещи същества, желаещи да погълнат света ни.

stranger-things-2-a

Някои биха определили Странни неща като сериал, който е прекалено повлиян от То на Стивън Кинг. До известна степен съм съгласен, но не мисля, че можем да слагаме знак за абсолютно равенство между двете. В романите на Кинг няма и следа от политика или – не дай си Боже обвинения към американското и съветското правителства. Странни неща ни показва една друга страна на суперсилите – мрачната жажда за власт, която кара властите от двете страни на океана да се борят за световно господство всъщност се оказва също толкова разрушителна и изпояждаща, колкото и най-силните им оръжия. Харесва ми, че създателите на историята Мат и Рос Дъфър не са спестили нито зловещите експерименти с деца на американските служби, нито отблъскващите гаври на съветските войници с техните затворници. Толкова обективен прочит на една история едва ли би могъл да се видим в някой друг подобен американски, да не говоря пък за руски сериали, каквито изобщо няма да намерите в Нетфликс.

TELTVSLHOBBYJAVYBBC6EQJAGU

А сега и няколко думи за героите. Лично аз искрено се забавлявах с бандата на четиримата – Майк, Дъстин, Лукас и Уил. Момчетата направиха отлично представяне в сериала, всеки беше уникален сам по себе си. Безспорно най-ценното на бандата е обаче, че тя доказа как приятелството не признава възраст и граници. И най-важното – групата е пълен синоним на нашата максима приятел в нужда се познава. Стийв Харингън и Джонатан Байърс идват на второ място. И двамата са от онези образи, без които не може в сериалите. Джонатан е символ на обективността, в началото срамежлив и прикрит, той винаги беше до брат си Уил, когато момчето имаше нужда от него. Стийв пък обратно – беше най-нахаканият от всички в училище, но след като видя на какво е способно правителството, което плаща на богатите му родители бързо смени ценностите си. Нанси Уийлър безспорно ми се нарежда на първо място от момичетата – мозъкът на задругата, тя научи за ставащото съвсем случайно, но случилото се след това остава за цял живот. Знам, че много от вас ще ме обвиняват, че оставям Илевън (Джейн) много за накрая, но вероятно ще ви изненадам с това, че тя не ме впечатли толкова много. Детето – чудо на д-р Бренър всъщност се пребори с чудовища, учени, комунисти и кой ли още не единствено благодарение на приятелите си, защото те поддържаха силата й жива. Отдавам значимото на Джойс Байърс и шерифът Джим Хопър, представителите на по-старото поколение в историята, без които децата няма да завършат мисията си. Но…и на д-р Бренън (Папа), все пак без него нямаше да има история, хихи.

Stranger_Things_logo

Горещо препоръчвам сериала на всички фенове, защото вярвам, че ще остави у вас много добри отзиви. Това е една от малкото истории, които заобикалят фонтаните от отблъскваща политкоректност, които струят от победителя – Чичо Сам. В такива случаи си задавам въпросът а какво ли щеше да се случи ако героите в сериала не бяха успели да спечелят битката? Дано не ни се налага да разберем в петия сезон. А той излиза скоро!



Ревю на доц. Искрен Иванов

Тагове:  ,

Оставете отговор