Преди две години сериалът „Пърси Джаксън“ дебютира с ясната заявка да бъде новият голям фентъзи проект на „Дисни Плюс“ и да успее там, където игралните филми на „Фокс“ не успяха. Тогава това изглеждаше напълно реалистично, тъй като първият сезон беше гледан 31 милиона пъти.
Сега обаче изглежда, че „Пърси Джаксън“ е закъсал. Стрийминг данните показват, че вторият сезон е гледан около 11 милиона пъти, което е индикатор за спад в гледаемостта от над 60%. Това са обезпокоителни цифри, защото макар третият сезон да е потвърден, евентуалните адаптации по четвърта и пета книга стават все по-рискови.
Интересното е, че рейтингът сред зрителите, дали шанс на втория сезон, е по-висок от този на първия, но общият им брой очевидно е по-малък. Причините за това са комплексни. Аз лично опитах първия епизод от новата партида по празниците, но останах с впечатление, че темпото е забавено, а ефектите са по-малко. Разликата с филма „Морето на чудовищата“ от 2013 година ми се видя драстична.
Сериалът, за разлика от предишните екранизации, които не се ползваха с одобрението на Рик Риърдън (макар той по-късно да призна, че всъщност не ги е гледал), прави впечатление със силната си политкоректност. Тя започва още с избора на актьори за главните роли (никой не прилича на литературния си първообраз) и продължава с посланията на сериала. Авторът и съпругата му Беки направиха лошо впечатление, след като заявиха, че в епизода с Горгоната Медуза са направили всичко възможно, за да премахнат „мъжкия поглед“ върху мита за нея. Подобни изказвания отчуждават част от зрителите.
Риърдън поддържа и пасивно-агресивно отношение към Дж. К. Роулинг, макар преди години да признаваше, че „Пърси Джаксън“ е силно вдъхновен от „Хари Потър“. Сега по-крайно либералните зрители виждат в него алтернатива на поредицата за магьосника и изтъкват като предимство, че героят в американската история притежава по-силна магия. Тя обаче може да не е достатъчна, за да му позволи да се сдобие с цялостна адаптация и така новият сериал може дори да не доживее до бъдещата втора екранизация на приключенията в „Хогуортс“.
Дадох втори шанс на сериала и не мога повече. Всички освен Пърси са чернокожи, чувствам се все едно гледам нигерийски продукт. Оставете политкоректността, чупи ми suspension of disbelief – не знам извън гетата в САЩ някъде да има толкова афроамериканци. Нелепо изглежда. Пародия.
Ще чака Рик нивото на филмите, само че не знам кога. Спирам да следя продукцията.