Предпоследната (поне хронологично) книга от поредицата “Хрониките на Нарния” изпраща читателя още по-напред в историята на вълшебната страна, измислена от професор К.С. Луис и отбелязва опита за завръщане на опасен враг.
Голяма мъка се стоварва върху добрия крал Каспиан в края на управлението му. Обичната му съпруга бива нападната от змия, която отнема живота й, а по-късно синът му Рилиан изчезва. Мнозина приключенци търсят момчето, ала никой не се завръща. Накрая лично Аслан решава да помогне, като призовава Юстас Скруп, участвал в плаването на “Разсъмване” и съученичката му Джил Поул. Те трябва да успеят там, където другите са провалили, без да подозират, че ще се изправят срещу завърналата се в ново амплоа Бяла вещица!
“Сребърният стол” е интересна книга, макар на мен семейство Певънзи много да ми липсват като герои в нея 🙁 Юстас и Джил обаче също са чудесни протагонисти, като е интересно как първоначално се джавкат помежду си, но после стават добри приятели. Любопитен е и образът на принц Рилиан, като в някои негови черти сякаш се загатват мотиви за мрачни герои от бъдещето на жанра като Дарт Вейдър и Лорд Сот. Вещицата, този път Зелена дама, е много по-ужасна отколкото преди, коварна и лукава, а аргументите, с които опитва да подчини враговете си, са смразяващи.
Единствен недостатък на книгата е, че след окончателната развръзка има още няколко десетки страници, които се усещат като доста протяжен епилог. Но това е съвсем слаба критика към чудесната книжка и се компенсира с по-ранен епизод в страната на великаните, като че излязъл от скандинавските легенди. Много десетилетия по-късно Рик Риърдън пише нещо подобно в “Магнус Чейс”, ала далеч не толкова сръчно, колкото професор Луис.
След тази книга ни остава да рецензираме само “Последната битка”!
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари