Спайдър-мен: Завръщане у дома

Преди да пристъпя към ревюто на “Спайдър-мен: Завръщане у дома” е коректно да отбележа, че Човекът-паяк е любимият ми супергерой на “Марвел”. Причината за това обаче е в анимационния сериал, който навремето излъчваха първо по “Нова телевизия”, а после и то bTV, докато игралните филми до този момент като цяло ме разочароваха. Тоби Магуайър ми бе прекалено гърчав и жалък, за да заеме ролята на онзи Спайдър-мен, който харесах в анимацията, Анди Гарфилд почна много добре във филма с Гущера, но после “Сони” се удавиха в продължението. Това обаче позволи на “Дисни” да сключат сделка с тях, която да позволи на Спайди да стане част от споделената киновселена на “Марвел” и героят, в чиито костюм вече е Том Холанд, миналата година направи запомнящ се дебют във “Войната на героите”, а сега вече е титуляр в собствен филм, нещо, което с играта си демонстрира, че напълно заслужава.

След войната на Локи с Отмъстителите, светът е променен, а по-предприемчиви хора се мъчат да си намерят мястото в него. Сред тях е и оправен бизнесмен, който смята да използва изпадналите от армията на читаурите технология, за да си намери свое място под слънцето… въпреки, че правителството официално дава правата за това само на компанията, чиито собственик е Тони Старк, Железния човек.

Години по-късно обаче, по улиците на Ню Йорк има нов супергерой, момчето, участвало във Войната на героите, влизайки в битка със самия Капитан Америка. Това е Питър Паркър, гимназист, който го бива по точни науки, а в свободното си време е квартален спасител с шашав костюм и суперсили, придобити от ухапване на радиактивен паяк. Впечатлен от помощта му във Войната на Героите, Старк дори му е подарил костюм, който да не прилича на пижама. Това е прекрасно, но на Спайди му е трудно да се върне към нормалния живот и помощта към стари хора на улицата, след като е участвал във величави битки, независимо, че училището също предлага своите предизвикателства – любовни трепети, контролни по испански, гимназиални състезания и изключително любопитен най-добър приятел, който по случайност разбира, че именно Питър е пича от клиповете в YouTube. Паркър обаче търси голямото приключение, с което да докаже на далечния си и незаинтересован ментор Тони Старк и неговата хрътка, агент с името “Хепи”, че не е хлапенце, което трябва да наглеждат, а истински мъж, затова тръгва по дирите на незаконна търговия с оръжия, в които са вкарани извънземни технологии. Така обаче пътят му се преплита с този на Лешояда, крилат злодей, който не приема добре, че някакъв “тип по трико” пречи на плановете му…

Трябва да призная, че бях натоварил “Спайдър-мен: Завръщане у дома” с огромни очаквания, тъй като отчаяно исках наистина класен филм за марвелския си любимец. Признавам си, това малко ми попречи да се насладя на историята в първата половина от филма, която е типичното приключение за тази киновселена, въвеждащо в историята на героите и наблягащо повече на хумора и лафовете, отколкото на епиката, макар екшън да не липсва. Въпреки това, дори тогава ми стана кристално ясно, че Том Холанд е най-добрият Спайдър-мен досега, въпреки симпатиите ми към Андрю Гарфилд. Момчето не само е в топ физическа подготовка и не изглежда нелепо като супергерой, за разлика, да кажем, от Тоби Магуайър навремето, но има и много силно присъствие на екран, голяма харизма и голям актьорски талант. Питър ще ви накара да се смеета на глупостите му, да разбирате тийнейджърските му блянове за величие, да се дразните, когато си вири носа, а накрая и да треперите за оцеляването му, защото втората половина на “Спайдър-мен: Завръщане у дома” е тази, в която сценаристите наистина се развихрят.

До голяма степен това се дължи на майсторската игра, показана от ветерана Майкъл Кийтън. Придобил популярност с филмите за Батман на Тим Бъртън, Кийтън се позагуби от холивудския небосклон, макар шеметната му игра в “Бърдмен” да му спечели номинация за Оскар и да направи незаслужено подценено изпълнение в римейка на “Робокоп”, където безмилостно разкри корпоративното мислене. Майкъл прави невероятна роля и в този филм, като умело избягва двата капана при изграждането на злодей – това да го направиш едноизмерен кикотещ се персонаж като от, ами, комикс? – или пък да е неразбран сополанко, който страда от изродията си, какъвто беше случая с Електро от втория филм с Гарфилд. Вместо това Кийтън изгражда образа на злодей, който не е зъл по природа, а е човек, направил своя избор в полза на качествения живот за неговото семейство, което го поставя от другата страна на барикадата. Аргументите, поднесени му от сценария звучат повече от убедително и когато Спайдър-мен му изкрещява, че търговията на оръжия е нещо лошо, Лешояда отговаря саркастично:

– А как мислиш приятелчето ти Старк си построи онази кула?

Между двамата противостоящи си персонажа силно стоят както опитните Робърт Дауни-младши /Железния човек/ и Джон Фавро /Хепи/, така и хлапетиите Зендая, Джейкъб Баталон и Лора Хариър. Подразбира се от само себе си, че техническите достойнства на филма също са на високо ниво и макар той да не е така зрелищен като “Пазителите на галактиката 2” или “Трансформърс: Последният рицар”, ефектите са много добри, както и костюмите, включително този на Спайдър-мен, който не винаги е лесен за улучване. За мен много хубавото е и също, че напук на съвременната мода, в която младите момчета са или глупави, или лоши, или както е в случая с Кайло Рен от “Междузвездни войни” и двете, “Спайдър-мен: Завръщане у дома” е наистина красива история за израстването на един млад мъж, като в същото време е разказана така, че да звучи истинска за всеки зрител. Дори когато взима за мезе политическата коректност, филмът нито я прекрачва, нито остава беззъб, което е изключително трудно за постигане.

За десерт остава да кажа дали това е любимият ми филм за Спайди досега, но ако трябва да бъда честен, ще ми трябва малко време, за да помисля. Дебютът на Андрю Гарфилд от 2012-та ми напълни душата, а сблъсъците с Гущера от онази година си остават най-епичната битка на Човека паяк в кариерата му на голям екран. Обективно обаче “Завръщане у дома” по всяка вероятност е по-добрият филм, по-забавен, по-динамичен и със силна драматургична рамка, в която развива героите си пълноценно, макар да оставя приключението като възможно предверие към един по-голям свят. Със сигурност си струва да се види – по възможност на голям екран.