“Софийски магьосници” от Мартин Колев на издателство “Сиела” е сигурно най-продаваната жанрова книга у нас от началото на годината и привлече небивал интерес към себе си, както и множество отзиви, повечето от които възторжени, но и някои силно критични. Аз нарочно реших хайпът малко да поотмре, за да почета книгата на спокойствие – както се казва на английски, fat chance. “Софийски магьосници” остава все така популярна и за това трябва отдадем заслуженото не само на издателство “Сиела”, но и на авторът, който е написал изключително симпатична творба в жанра, създаден от Дж.К. Роулинг и “Хари Потър”. Всъщност, ако това беше дебютна книга, щеше да бъде почти перфектна, но понеже авторът има известен опит, трябва да се съглася и с някои от критиките, изразени от колеги, макар да останах като цяло доволен.
“Софийски магьосници” ни запознава със свят, съществуващ паралелно с този на обикновените хора, скрити улички, населявани от магьосници, които се делят основно на два вида – зорници, които живеят скромно и служат на другите и здрачници, отдадени на личното си добруване. Свилен е зорник, който в миналото е обичал здрачницата Ванина, но сега живее като самотник. Това се променя, когато той открива младият крадец Бриян, който има вълшебни сили, но живее без да знае, че е част от по-голям свят. Свилен приобщава момчето към софийските магьосници, които обаче са изпаднали в беда. Невидим враг отвлича зорници един по един. Дали това са здрачниците или нещо дори по-лошо?
“Софийски магьосници” е от книгите, които до голяма степен разчитат да запленят читателя със света си. Мартин Колев се е постарал до голяма степен да пресъздаде София по магически начин, нещо, което и аз съм пробвал да направя в по-стари свои творби, но докато при мен има влияние и от историите за супергерои, при него си личи основното вдъхновение от Роулинг, примесено с някои автори, пишещи за “големи”. Резултатът на моменти е очарователен, като в книжарницата на стария Амос, където Бриян открива вълшебна книга-игра (респект – май всички писатели днес сме минали през тази мания), друг път е малко пресилен в постоянните описания на града и за мен пресолените шеги със социалистическото минало на страната. Все пак и най-хубавият свят не би могъл да съществува без своите герои и Бриян определено заслужава да бъде наречен така, тъй като има силно въздействащо в емоционален план минало, интересно “търсене” в хода на сюжета и достатъчно готини сили, че да е приятно да му симпатизираш. Лично аз щях да се зарадвам да видя още по-ярко изразени последици от изборите му, които да увеличат драматизма, но и така нещата са се получили. Свилен не ми допадна чак толкова, може би защото ми се видя взаимстван от Тери Сторн на Сибин Майналовски, но без сардоничното чувство за хумор на онзи герой. Все пак обаче той става за учител на Бриян и има интересна връзка с Ванина. Що се отнася до злодеите, те са много добре измислени и ми напомниха отчасти на базилиска в “Хари Потър и стаята на тайните” и отчасти на Неузнаваемия от “Камъните на елфите”, без да пунтират директно нито един от двамата. Атмосферата около изчезващите хора и търсенето на неуловимия противник е хваната добре от автора, но отново на мен ми се искаше малко повече – щипка хорър към сцените, в които съществото се появява, не като физически проявления, а като усещания, щеше да направят романа още по-силен.
Като цяло “Софийски магьосници” на Мартин Колев е добра фентъзи книга и отлична основа за автора, която той може да развие в бъдещи томове. Според мен той има потенциал, който тепърва може да разгърне, още повече, че от това което четох в Интернет, е и доста млад, на няма и 30 години. Той вече има силен свят, страхотен протагонист в лицето на Бриян и нелош поддържащ кастинг, както и обещание за епични злодеи за в бъдеще. Ако редуцира битовизмите и бъде малко по-смел, когато атакува емоциите на читателя, наистина може да стане един от топ авторите в България, а засега мога да го поздравя за “Софийски магьосници” и да му благодаря за приятно прекараното време.
Последни коментари