Соник: Филмът

sonic the movie

Пролетта на 2020-та година още не е дошла, а феновете на фантастичните приказки вече имат хит, който непременно трябва да гледат и това е “Соник: Филмът”, екранизация на “Парамаунт” по игрите на SEGA с участието на Джеймс Марсдън и Джим Кери. Ако харесвате “Извънземното” на Спилбърг и “Бъмбълби” на Травис Найт, почти сигурно е, че и Соник ще се превърне във ваш любимец 🙂

Соник е извънземно таралежче, родено на идеален свят, където може да демонстрира невероятната си суперсила, а именно, че бяга изключително бързо. За жалост, врагове научават за тази подробност и опитват да го хванат. За да се спаси, Соник отива през портал на планетата Земя, където започва да живее в покрайнините на малко градче, близо до къщата на местния шериф, който пък от своя страна си умира от скука и мечтае да се премести в Сан Франциско.

sonic-the-hedgehog

Соник няма проблеми да си намира забавления, но му тежи самотата – спомняйки си как едва не е бил хванат в измерението, от където идва, той се крие от всички и само местния любител на конспирациите вярва в съществуването му. Една нощ, уморен от това, че си няма приятели, той започва да играе бейзбол уникално бързо, влизайки във всяка от позициите на терена и така предизвиква електрошок, който спира тока на целия американски северозапад. Военните се притесняват от това и пращат гениалния, но зъл учен д-р Роботник да провери какво всъщност става. Докторът научава, че в околността се крие извънземно и решава да го хване, а единственият, който може да помогне на Соник се оказва шерифът…

sonic-cute

“Соник: Филмът” е трогателна история с много хумор и забавни приключения. Соник е много симпатично и готино извънземно животинче с уникални сили и склонност да прави глупости, а Марсдън влиза чудесно в ролята на шерифа, който разбира, че няма нужда да ходи в големия град, за да спасява животи. Кери също е на ниво като екцентричния Роботник, а диалозите разбиват от смях. Филмът е направен с чудесни ефекти и събран в съвсем прилично времетраене, което означава, че няма нито един скучен момент. Много е хубаво обаче, че вихреният екшън и хумора са балансирани от истински емоционални и смислени моменти за приятелството и добротата, които много вдигат качеството на “Соник: Филмът”. Искам да похваля и българските актьори, озвучили филма – случи се така, че го гледах дублиран и изобщо не съжалявам, нашите се бяха постарали чудесно.

В заключение ще кажа, че това е история, която мислих да видя, когато излезе на торенти, но в крайна сметка реших да отида на кино и изобщо не съжалявам – стопли ми душата и ме забавлява истински! Гледайте го и вие!

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  

Оставете отговор