Вторият филм от поредицата “Снежната кралица” е посветен на трола Орм и понеже на мен ми е малко в повече да го гледам като главен герой, поне на този етап минах директно на третата част “Огън и лед”, която продължава историята на Кай и Герда, братът и сестра, победили страховитата Снежна кралица.
Те хубаво са я победили, но от това не са забогатели – останали са си сирачета, а за да изкарват прехраната си обикалят селца и паланки, където разправят подвизите на невъзпитани ученици срещу някое и друго петаче. На Кай това му писва и дори го кара да се скара със сестра си Герда, нищо, че навремето тя го е спасила. Тя на свой ред решава да се разсърди и двамата се разделят, като момичето тръгва с новия си приятел Ролан, младеж, мечтаещ да е приключенец. Двамата решават да сбъднат мечтите си, като влезнат в забранените пещери на троловете и намерят митичния Камък на желанията. Наместо да изпълни това, което се иска от него обаче камъкът вселява две зли същества в тях – Снежната кралица в тялото на Герда и страховит огнен демон в тялото на Ролан. Двамата имат време до залез, за да се отърват от тях, иначе ще останат чудовища навеки!
Филмът е добре направен, макар в някои отношения подборът на темите да ми американее и да мисля, че щеше да спечели повече, ако бе направен като идея по-сериозна история, а не само като комедия. Въпреки това ми допадна начинът, по който бе представена, а в последствие и преодоляна караницата между Кай и Герда, бях заслепен от качествената анимация, а накрая останах много доволен от обрата с новия герой Ролан, получил се много добре и надхвърли рамките на пиксароподобна история.
В крайна сметка, “Снежната кралица 3: Огън и лед” е достатъчно добра, за да провокира интереса ми както към четвъртата част, така и към новия пети филм “Снежната кралица и принцесата”, излязъл по кината преди по-малко от седмица.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари