Смърт край Нил

Дойде време да представя и най-хубавата книга, която изчетох по времето на лятната си ваканция в Китен, а именно “Смърт край Нил”, роман за детектива Еркюл Поаро, култовия герой на легендарната Агата Кристи, който отново използва малките си сиви клетчици, за да разплете поредния неразгадаем случай.

Линет Риджуей е момиче, което има всичко – богата, красива, известна, с изключително хубав мъж. Сега тя е на меден месец, който е решила да изкара с него в Египет, а по една случайност на същия кораб пътува и излезлия в отпуск детектив Еркюл Поаро, вече известен надлъж и шир с това, че е разкрил мистериозното престъпление в Ориент Експрес. Именно Поаро забелязва, че щастието на Линет е само привидно, че е напрегната, а под очите й има кръгове от недоспиване. Поаро вижда, че подир нея върви Жалкин Белфор, момичето, чиито съпруг Линет е откраднала, че стар спекулант кръжи с документи наоколо, за да покрие собствените си загуби с нейните пари, че други хора просто завиждат на това, че тя има всичко, а на тях не им е останало почти нищо. И затова, когато неизбежното се случва, Поаро трябва да разбере кой е престъпникът. Но ще трябва да го направи бързо, тъй като убиецът започва да елиминира всички, които биха могли да го подозират един по един…

Мисля, че е банално да се хвали Агата Кристи, тъй като целият свят е наясно с качествата й, но аз все пак ще го направя. Когато започнах “Смърт край Нил” книгата ми се видя леко мудна, но веднъж щом сюжетът набра скорост, четох като занемял, с увиснала челюст, а финалната развръзка ме накара почти да извикам на плажа – “Е, не е истина”! Отделно от това романът е и написан майсторски, с тънък психологизъм, който описва героите като хора, с безпощадни наблюдения за човешката природа и безмилостни диагнози на отделните личности и техните чудатости. Краят е разтърсващ и по своему красив, а на мен остана само да сваля шапка на кралицата на криминалния жанр – Агата Кристи.