Вече сме в „разгара“ на есента и наближаваме Коледа, но лятото и морето още са в спомените ми. Какво по-добро от едно ревю за книга-игра на близка тематика? Освен, разбира се, статия за топ игрите на 2024та, за последните книги на Брандън Сандерсън които прочетох или материали “Трилогия на Земното Минало”, по която има цели два сериала. Има толкова много полезни неща, но някак си ме влече още към книгите-игри.
“Смърт в океана” е книга-игра от старата вълна (скоро планирам ревюта и за новата вълна) и е писана от автор, чиито особен стил и разбирания за жанра, са го превърнали в нещо като любим маскот на общността, която се занимава с това хоби. Какво е книга-игра, е тема, в която не ми се ще да се впускам. Но ако случайно някой не знае – иде реч за книга, разделена по епизоди, като всеки епизод предлага на читателя избор (вид интерактивност) как да продължи историята по-натам.
Това е основата на на книга-игра! И понеже има твърде, твърде много специфики, които ако ги взема предвид може да напиша и дипломна работа, ще се спра до тук. “Смърт в океана” е като стандартна книга-игра, но с малки отклонения от нормата, характерни за Сим Николов. Ако сте запознати с автора, вече ви е ясно за какво говоря, ако не сте останете. Но и в двата случая останете, за да разберете как ги чувствам нещата!
Сюжета на книгата запраща героят, който си ти (много хартиени игри така бяха рекламирани на времето) на лежерен полет към Австралия, където ще се срещне с новият си треньор по сърф. Общо-взето до тук се изчерпва и персонажа на героя, но като за книга-игра, би било прекалено да искам повече. За зла съдба, самолета се налага да се приземи аварийно в океана, когато започва и истинският екшън и оцеляване. В компанията на бизнесмена Мортимър и красавицата Бела, ще ти се наложи да оцеляваш при атаки на пирати, иманяри и какво ли още не.
Не знам как да продължа този текст, не очаквайте някакъв по професионален анализ, тъй като аз не съм експерт в структурата на една книга-игра, нито съм наясно колко добре художествен трябва да бъде текста за този жанр. Ще говоря само за нещата, които ми направиха впечатление.
Това, което ме грабна е, както е модерно да се казва днес, „пейсингът“. “Смърт в океана” е изключително бързо четиво, макар Сим да има и не малко по-дълги като текст епизоди, като цяло темпото е много динамично и смея да кажа ,че това е една от най-екшън ориентираните книги-игри на които съм попадал. Буквално ми дава усета на 90тарски екшън с Дейвид Хаселхоф. Но до колко са логични събитията, водещи до тези действие е отделна тема.
Това, което не ме грабна обаче е… цялата логика на решенията, които можеш да вземеш. В книгите-игри, с които съм отраснал, играчът с действията си определя събитията. Ти създаваш причинно следствената връзка на база на изборите, които ти дава авторът. В тази книга, а и във всички останали на Сим, които съм чел, има епизоди в които интерактивноста е навряна в лицето на читателят. Тоест, съществуват не малко на брои епизоди, в които не избираш като играч, а като читател. Например, в епизод, в който трябва да спасиш удавник (въпросният Мортимър), ти като читател казваш ще живее ли или няма да живее, което е… интересен подход ако цялата книга бе написана по този начин.
Отделно, че и много често, този тип избори не водят до нищо или преливат в абсурден алогизъм. Вземайки горният пример, аз реших, че Мортимър ще живее, но няма да му окажа първа помощ. По пътят на логиката, би следвало персонажът да не се чувства добре или да умре, но в следващият епизод той общуваше с героите, все едно нищо не се е случило.
Книгата е дело на издателство “Инспрес”, име което не ми говореше абсолютно нищо, докато не намерих “Смърт в океана” из кашоните на един книжар. Нямах представа, че такова издателство е съществувало, тъй аз не съм колекционер и съм чувал само за гигантите “Хермес”, “Плеяда” и “Мега”. Ако гугълнете днес това име, ще ви излезе магазин за дамска красота. До колкото знам са издали още една книга-игра, отново на Сим със заглавието” Желязната ръка”, но друга информация не открих. Отзад на корица, обаче има щедра реклама на „Вила Фотоника“ – явно една от неиздадените книги-игри на Сим. Книга, която аз бих издал, в случай че никога не напиша своя.
Би било трагедия, ако “Смърт в океана” е първата ви Книга-Игра. За това, ако нямате идея за какво е това ревю, и се интересувате откъде да започнете, моля ви, потърсете някоя по-класическа книга, като „Варварския Бог“ на един легендарен дует. Тази книга може да си я пазите за колекция.
Ревю на Васил Мирчев-младши
Последни коментари