Слънцеломи

Може би най-обезкуражаващата реплика, която може да се чуе за някоя родна книга е “Добро, като за български автор”. В действителност дадено произведение или е хубаво, или не е, няма как да има два критерия в зависимост от националността. Затова с удоволствие мога да кажа, че “Слънцеломи” на Вида Делчева е просто отлична книга – майсторски написана, с вълнуващ сюжет и харизматични герои.

Българското магьосническо общество е едно от най-великите в света, но се държи изолирано от останалите и това му изиграва лоша шега, когато неговият предводител Ангеларий Славен полудява и решава да се превърне в нов фараон. Страхил Скален е негов ученик и воин с голяма сила, но недостатъчна, че да преодолее мощта на учителя си, а помощта, която идва от чужбина е съвсем скромна – смела австралийка, която е майсторка на стрелбата с лък и наемен убиец с толкова лоша слава, че бива нает само заради предсказанията на вещица, известна с точността на гаданията си. Заедно с младият и буен Методий, те трябва да пресекат пътя на Ангеларий и последователите му преди онези да докопат Дървото на живота в Долната земя – и да отприщят апокалиптичната магия, затворена в него…

По принцип винаги подхождам с известен скептицизъм към творби от наши писатели, тъй като въпреки възходът на българската литература от последните години, все още имам рефлекса, че западните неща автоматично са по-добри. Вида обаче прави наистина зашеметяващ дебют в жанра и показва, че годините работа като редактор на някои от най-добрите преводни автори в жанра са й се отразили добре. Това личи на първо място по текста, който е максимално уточнен и има собствен ритъм, правещ четенето песен. Отвориш ли книгата, просто политаш по страниците.

Обаче другите елементи в романа също са изпипани ювелирно. Сюжетът не е революционен, но е интересен и епичен, класическо противопоставяне на доброто и злото, но без да звучи дидактично. Героите са страхотни и запомнящи са, като лично аз харесах най-много убиецът с тъмни очила Джак Найт, според мен и неговото развитие беше най-интересното. Злодеите са зловещи и заплашителни, макар в интерес на истината финалните конфронтации с тях да имаха нужда от повече драматизъм. Като цяло обаче правеха впечатление майсторските описания на черна магия, както и динамиката на конфликта, който вървеше напрегнат и на косъм до последно.

Специално внимание искам да обърна на начина, по който е използвана българската митология. Последните години се изприщвам като видя светостроене, повлияно от нашите легенди, тъй като често го избиваме или на примитивен национализъм (колко сме ние велики и колко чужденците лоши), или към комплекс на малоценност (и вълшебниците ни са скапани и ги наблюдават от Европа). Тук е намерен идеалният баланс, с уважение и преклонение към традицията ни, но и с критика към затвореното мислене, водещо до упадък, а в някои случаи и до безумие. Освен това познанията на авторката относно легендите ни са на високо ниво и напомнят ерудицията на автори като Рик Риърдън, по които тя е работила в миналото.

Ще вметна и още нещо, тъй като мисля, че би било важно за читателите на Цитаделата. Вида Делчева е известна с либерални позиции в социалните мрежи и поради това имах известни опасения дали книгата няма да е прекалено политкоректна. Няма нищо такова, всичко е хармонично развито – героините са силни, но не са сметка на мъжките персонажи, липсва морално осъждане, а по-скоро съжаление към злодеите заради избора, който са направили, не се отхвърля нашата история, а се приканва България да заеме мястото, което й се полага в света, вместо да се затваря като изолиран остров.

Като цяло “Слънцеломи” е върховно българско фентъзи, за мен по-добро от “Софийски магьосници” на Мартин Колев или “Случаят с третата сила” на Цветина Цолова. Поздравления за авторката и очаквам с нетърпение продължението!

Ревю на д-р Александър Драганов