“Случаят с Третата сила” на Цветина Цолова е български фентъзи роман, появил се за Коледния панаир на книгата, когато бе издаден от “Артлайн Студиос”. Бях привлечен от красивата корица и си взех книгата, а сега, след като я прочетох, мога да пристъпя и към ревюто й.
Григор е млад студент, който получава изгодна оферта за голям апартамент, в който да се нанесе. Цената е много ниска, а жилището просторно, като това само по себе си е леко обезпокоително и подсказва за наличието на някакъв проблем. Той е видим в стаята със стари книги, оставени просто така, но въпреки тях Григор решава да не се довери на предчувствието си и взима квартирата, която е съвсем близо до Софийския университет, където следва. Апартаментът обаче се оказва обитаван от призрак, а когато Григор осъществява контакт с него, пред него ще се открие света на българската психология с всичките й мрачни тайни и опасни пророчества…
Сега ще кажа нещо, което ще прозвучи доста тежко и то е, че първите 40 страници от книгата са най-доброто интро на книга, което съм чел от наш автор. Чудесно градиране на напрежението, великолепно представяне на главния герой, интригуваща атмосфера. Подозирам, че ако авторката бе избрала да напише историята си като хорър, това щеше да стане любимото ми наше жанрово произведение. Тя обаче избира фентъзито и попада в някои от клопките на жанра, като множество инфодъмпове в диалозите и по-мудно действие, заради които романът ми досади. Усещаше се и липсата на силен антагонист, който да привлича внимание с харизма и така да смекчава по-бавното темпо. Тези слабости се усещат най-вече в средата на книгата, която е доста дебела – над 400 страници и можеше спокойно да бъде скъсена с около стотина, без да изгуби много. За щастие, финалната арка на романа е добре направена и има задължителните шеметни разкрития и драматични развръзки, макар вратата да е оставена широко отворена за продължение.
Встрани от структурата на книгата останах доволен от различните герои в нея, като призракът, сполучливо наречен Злоби от друг персонаж в романа е същинско откровение и малко ми напомни на Драко Малфой от фенфиковете на Касандра Клеър с държанието и осанката си – казвам го като комплимент, а и не съм сигурен дали Цолова е запозната с въпросните произведения. Григор е добре направен герой, архетипен образ, който търпи интересно развитие, Мая е забавна и готина, Иван на мен ми дойде малко в повече с натурализма си, но съм сигурен, че има читатели, на които ще стане любим. Като минус мога да отбележа някои заемки от “Софийски магьосници” на Мартин Колев, като идеята, че парапсихолозите у нас са зависими от европейска организация. Българите трябва да се отървем от слугинския си манталитет и винаги да се виждаме в сянката на по-голям брат, ако дори във фантазиите си ни оценяват брюкселски бюрократи, това е доста тъжно. Предполагам обаче, че се гони някаква жълтопаветна аудитория, която може би ще хареса това, редувайки книгата с коментарите в “Дневник”. Мен обаче тази идея доста ме подразни, точно както когато я четох и при Колев.
Съзнавам, че посочих доста забележки към книгата, но това е защото “Случаят с Третата сила” наистина ме заинтригува, първо с професионалното си издание и красива корица, после с великолепното си въведение, та затова имах мега очаквания. Те не се осъществиха напълно, но въпреки това оценявам амбицията на книгата и това, че тя опитва и до голяма степен успява да бъде професионално написано фентъзи, за което да кажеш, че наистина е хубаво, а не просто “добро, като за български автор”. Мисля, че Цветина Цолова заслужава подкрепа и затова препоръчвам книгата, като освен това смятам, че много от слабостите, които подразниха мен, за други читатели не биха били толкова съществен проблем.
Чакаме втората част!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари