Слендърмен

Слендърмен е Интернет феномен, създаден във форум. Той обаче постигна такава невероятна популярност, че тази година за злодеянията му бе направен официален кинофилм, който дори излезе и у нас, нещо рядко за хорър.

Историята ни запознава с група момичета, които се събират на женско парти една вечер, след момчетата не ги пускат при тях. Причината не е, че мъжката част от училището си другарува по особена линия, както биха предположили някои, а това, че младежите са решили да призоват демона Слендърмен, мистериозен човек без лице, мълвата за който се носи в Интернет, а появата му неизменно е свързана с изчезването на деца и младежи. Девойките обаче, както често става, се оказват по-храбри от мъжете, защото за разлика от тях наистина решават да гледат видеото, което според легендата извиква Слендърмен. Това обаче се оказва ужасна грешка – скоро всички започват да бъдат измъчвани от ужасни кошмари, а когато първата от тях изчезва, другите три разбират, че са влезли в смъртоносна игра, от която няма измъкване…

“Слендърмен” събра уникално негативни отзиви в американските сайтове, затова аз искам първо да кажа хубавите неща за него, тъй като никога не съм обичал да хейтя. Филмчето си има атмосфера, кастингът е от симпатични млади хора, съществото е гадно и ефектите с него са добре направени, музиката е съвсем подходяща за историята, а дължината е побрана в разумните час и половина и не е разлята до монументалните мащаби на библейски филм, както става твърде често с редица постни откъм драматургия блокбъстъри. За жалост обаче крушката си има опашка и “Слендърмен” страда от някои сериозни недостатъци, като например това, че се точи бавно като народна песен, излъчвана в малките часове на нощта по “Тянков ТВ”, а сюжетът е толкова оплетен и объркан, колкото са и кабелите на слушалките ви, които отчаяно опитвате да включите в компютъра си, за да послушате малко музика. Митологията на съществото също не е достатъчно разгърната, за да му придаде плътност като на Пениуайз, Фреди Крюгер или дори по-нов злодей като Бугуул, като от филма разбираме основно, че Слендърмен се появява из различни градове, обикаляйки страната подобно на изборен турист, гласуващ за либерална партия балансьор у нас. Вероятно се разчита, че феновете вече са прочели каквото трябва в Интернет, но това не е много сериозен подход. Все пак трябва да похваля финала на филма, който се опитва да го докара на разказ от Х.Ф. Лъвкрафт с измамен хепиенд, който обаче обещава, че тепърва ще става по-лошо.

Като цяло “Слендърмен” не е филм, който ще влезе в учебниците, но въпреки изброените от мен недостатъци, не е и апокалиптичния тъпизъм, който критиците в Мрежата описват. Това си е семпла история на ужасите, от която на два-три момента ще ви полазят тръпки, а през останалото време е чудесен фон, на който да ядете пуканки. Което е и изискуемото от един летен хорър. Толкоз.