Невероятен, чудесен, прекрасен! Въпреки странното си заглавие, филмът, за който ще ви разкажа днес е повече от достоен да се нареди насред най-интересните истории, които съм ревюирал в рубриката Азиатско Каре. Историята за Скритата Лисица е адаптация на новелата Летящата лисица от Ледената планина, написана от дълголетния китайски интелектуалец и писател Джин Йонг, който ни напусна през 2018 година. Джин е широкоизвестен на китайската публика не просто с това, че е един от основоположниците на модерното крило в жанра wuxia, чиито произведения са превеждани на 12 езика. Един от преките потомци на имперския клан Жа, чиито корени се губят далеч в династиите Минг и Цинг, този писател винаги е съчетавал по невероятен начин таланта си с аристократичния си произход. За да завърша уводните думи за него само ще спомена, че сред неговите най-големи фенове се нарежда и социалният реформатор Дън Сяопин, който признава след първата си среща с Йонг, че част от културните му реформи са вдъхновени от творчеството на писателя.
А сега ви връщам много назад, в планините на Китай, известни със своя суров и негостоприемен климат. Филмът разказва историята на ценен артефакт, който крие ключът и картата към огромно съкровище, което е взидано в ледената планина от дълбоки, незапомнени времена от самия Император. Преданието гласи, че огромното имане може да направи собственика си неземно богат, но светът – незапомнено нещастен. Ето защо Императорът поверил артефакта на селото в подножието на планината като селяните дали обет на всяко поколение да обучават герой, който да не допуска ключът и картата да паднат в ръцете на алчни сребролюбци. С времето съществуването на съкровището станало слух. Докато един ден злият мистик Тян Гуенонг и неговата секта завладели планините и решили да тръгнат по следите на изгубеното богатство. Научавайки за плановете на сектата, героят – пазител на артефакта Ху Идао се опитал да спре Тян, но мистикът заплел интрига и насъскал срещу пазителя шампионът – дуелист Мяо Янфенг. По време на дуела сектата отровила двамата герои, опожарила селото на Ху, но така и не успяла да открие артефакта. Двадесет години по-късно, дясната ръка на Тян – Мао Шу отново събрал най-големите злодеи от сектата за да търсят съкровището.
Бързам да кажа колко много се забавлявах с необичайната съдба на героите. Всеки от тях беше толкова различен и уникален сам по себе си, че за мен този филм беше като една енциклопедия на азиатските таланти. Главният герой – Гу Ю, който има нелеката съдба да бъде спасен от злодеи след като получава смъртна присъда от властите, изучава Кунг-фу и изкуството на меча до съвършенство. Макар и част от сектата на Тян, скоро му предстои да научи нещо за произхода си, което ще преобърне съдбата му. Злодеите в историята са доста ефектни, особено Мао Шу, който владее изкуството на пиявиците – древна техника в китайската медицина, която позволява на този, който я владее да се подмладява и възстановява от всякакви наранявания. Женските образи също са много силно, но не и натрапващи се. В крайна сметка най-добър пример в това отношение е дъщерята на Шу – Чин Уен, на която отне доста време за да разбере схемата на баща си, който искаше цялата секта за себе си.
Но най-силната страна на филма е развръзката. Оказва се, че голяма част от героите не са такива за каквито се представят, а това преобръща сюжетът на сто процента и го прави още по-необятен и интересен. Е, за пореден път се убедих как азиатското кино може да ми оправи настроението след като съм се огорчил от поредната похабена западна продукция. Това е филм, за който наистина мога да кажа, че съчетава в себе си древния дух на Изтока с много уроци от живота, сред които е и че алчността не води до нищо добро.
Ревю на доцент Искрен Иванов
Последни коментари