Четвъртият том на фентъзи сборника „Сказанията на Стрикса“ (издателство „Иви Пет“) пристига точно навреме за Коледния Панаир на Книгата и предлага на читателите може би най-силната подборка от излезлите досега, наистина звездна селекция от автори и сюжети, до която имах уникалния шанс да се наредя, като така станах единственият автор с две произведения в колекцията за 2018-та година, след участието ми и в първия брой.
Началото на книгата се дава от Благой Д. Иванов, известен автор, издател и кинокритик, който създава кинематографично изживяване с разказа си „Ръждивата къща“, класически хорър, който ще допадне на любителите на филми като „Ужасът в Амитивил“ и „Заклинанието“. Двама младежи се хващат на бас, че единият може да преспи в стара къща, за която се говори, че е обитавана от духове. 17-годишните са по-смели, от колкото е разумно и така Стан се озовава в призрачния дом, който обаче се оказва истинско предверие на ада… В миналото съм имал търкания с Благой Д. Иванов, но това ни най-малко не ми пречи да оценя произведението му. Изключително професионално написан, приятно напрягащ, атмосферен и с наистина зловещи идеи, той спокойно може да бъде наречен един от най-добрите хорър разкази, излизали изпод перото на български писател през последните години. Може би малка критика е това, че очакването на привидението е по-страшно от самото него, но винаги става така, а и развръзката на финала компенсира този ефект със злонамереност, която би накарала и Скот Дериксън („Sinister”, “Hellraiser Inferno”) да се гордее с написаното.
Сборникът продължава с „Кладенецът на надеждата“ от Сибин Майналовски, в който разказ магьосникът Тери Сторн отива в едно странно градче, за да спаси изгубената си любима от смъртоносен и прокълнат капан. В миналото Сиби бе известен като лошото момче на българската фантастика и по правило разказите му бяха най-бруталното изпълнение във всеки сборник. Тук обаче този самобитен и уникален за жанра у нас автор за пореден път успява да ни изненада, като прави интелектуална и емоционална еволюция в творчеството си и посява кълновете на надежда в разказа, който стопля душата по начин, напомнящ на най-силните моменти от творчеството на Дж.К. Роулинг и Дейвид Едингс, но подправен с онази щипка меланхолия, която винаги е била характерна за книгите на Сибин.
Мартин Колев е най-познатият на широката публика автор в сборника, а неговият разказ „Безплатното бренди“ със сигурност ще хареса на онези, които обичат неговите книги за Софийските магьосници, като в същото време е една идея по-зрял като сюжет, представящ история, в която се долавя ехото на безсмъртната легенда за д-р Фауст. За мен е прекрасно, че толкова известен писател се е съгласил да участва в „Сказанията на Стрикса“ и то не служебно, а като се е постарал да предложи нещо провокативно и интригуващо.
„Меч за Дагон“ е моето участие в книгата, експериментален разказ, в който опитах да преразкажа класиката „Сянка над Инсмут“ от Х.Ф. Лъвкрафт с тропите на самурайско аниме. Дали съм се справил, ще оставя на вас да прецените, но както винаги, може да очаквате нон-стоп екшън, както е характерно за цялото ми творчество.
„Цар Гарван“ на Бранимир Събев за мен е перлата в короната на сборника, вкусно написан разказ, който звучи така, все едно е излязъл изпод перото на онзи Стивън Кинг, който ни омагьоса с „Вихър през ключалката“ и онази Ан Райс, която покори милиони читатели с „Вампирът Лестат“. Бранимир ни разказва историята за млад благородник, надменен и красив, но решил да се почерни като потърси мистериозния демон, известен като цар Гарван. Финалът е неумолим, но най-силното в разказа е изключителната красота, с която е написан. Тя показва невероятната многоликост на Бранимир като творец и демонстрира нагледно, че ужасът му невинаги е от бруталния осемдесетарски тип, доминиращ самостоятелните му сборници.
„Ритуалът“ на Марин Трошанов е кратък, но ефектен разказ, който, убеден съм, че ако авторът беше англичанин, щеше да намери място в колекциите с произведения по свирепия мрачен свят на Warhammer. Тук това е историята за една мъчителна стража на края на една умираща вселена, както и на злощастно бойно кръщене, подсказващо, че мир няма да се намери, а в нищото ще отеква смехът на чудовища.
Финалът на сборника се дава от Елена Павлова, най-сетне сполучила да намери дом за “Пробуждането на Мрака“, продължението на „Сърцето на Скиталеца Отвъд“, първата книга от „Епоса за Кръволоците“, епично фентъзи в стила на Джордж Р.Р. Мартин и Стивън Ериксън, с поглед към природата на драконите в една мрачна фантазна реалност, в която оцеляването е слабо вероятно. По-паметливите читатели на сайта сигурно помнят, че аз не съм фен нито на „Песен за Огън и Лед“, нито на „Малазанска книга на мъртвите“, поради което и тук не успях да открия себе си като читател, но точно заради това съм и убеден, че една голяма част от фендъма ще припознае точно това произведение като връх в сборника.
В заключение мога да поздравя издателя и съставител Петьо Русинов за огромния труд, който свърши през годината и това, че остави най-хубавите разкази за десерт. „Сказанията на Стрикса“ се оказа невероятно фентъзи приключение и за мен бе чест да участвам в полета му, като се надявам той и за в бъдеще да разпери криле. Четвъртият брой е безспорно най-силният, като за мен надхвърля дори работата на клуба ни по сборниците „Мечове“. Задължителна книга за всеки библиоман на жанра у нас.
Последни коментари