Сказанията на Стрикса, том 2

Вторият том от сборника “Сказанията на Стрикса” вече от няколко дни е на книжния пазар и макар аз да се забавих с прочитането му заради вълненията около Световното първенство по футбол и 24-те часа на Льо Ман, успях да го завърша снощи, при това с голямо удоволствие, а сега настъпва моментът, в който споделям впечатленията си пред вас. Ако трябва да бъда честен, няма как да съм безпристрастен към книгата, тъй като макар да не участвах с разказ във втората част, бях консултант на издателя Петьо Русинов (“Иви Пет”) при подбора на авторите. Самите разкази обаче са избрани и редактирани от него, а резултатът е повече от впечатляващ.

Коста Сивов и Весислава Савова дават началото на втория том с разказа “Приказки от блатото”, който е много нестандартно преплитане на ежедневието и митологични сюжети на славяните, като разказва историята на млад мъж и красива учителка по литература, която го води в писането и любовта, докато двамата не попадат в плена на борба между самите богове. Макар на моменти езикът на авторите да ми бе твърде натуралистичен за стила на Стрикса, бях впечатлен от вещината, с която създават един магически реализъм за своите герои и то с помощта на много слабо познати легенди.

“Златната кула” на Милен Колев пък показва несъмнено симпатията на младия си автор към динамичния боен стил на Р.А. Салваторе, като прехвърля читателя към спасителна мисия, провела се в кулата на нечовешка раса. Трябва да кажа, че докато четох разказът, той ми се виждаше линеен и предвидим, но това се оказа търсен ефект от Милен, който ми дръпна килимчето изпод краката с финалния обрат и придаде на историята дълбочина, която ми напомни на “Лудостта на величието” от Силвия Петрова, публикуван в предишния брой.

За д-р Димитър Цолов и неговото произведение “Дартън и черният маг” не мога да кажа нищо лошо. Всички, които са запознати с текстовете на Доктора знаят колко ювелирна е изработката им, а сблъсъкът между решителен герой и зъл магьосник в невъзможен свят е написан все едно от Робърт Хауърд или Фриц Лейбър, любимците и учители на Док, чието ниво той единствен измежду българските автори достига.

При все добрите думи за разказите по-горе, мисля, че перлата в сборника несъмнено е “Абхава” на Делиян Маринов, като аз за пореден път оставам изумен от невероятния прогрес, който прави автора с всяка следваща своя творба както като сюжети, така и като стил. Дел разказва историята на млада жена, която живее в неопределен период от времето и мечтае да стане писателка, но срещата й с на пръв поглед луд пророк я отвежда в различна, а може би и в същата посока. Макар и несъмнено да принадлежи на жанра фентъзи, “Абхава” е дълбоко философска история, която казва много истини и за нашето време, и за изобщо за непреходното като концепция, като идеите, предложени от автора са интересни, провокативни и предполагат сериозен размисъл. Много се радвам, че от толкова рано “Сказанията на Стрикса” предлага такъв текст пред читателя, тъй като той като цяло вдига нивото на жанровата литература у нас.

За десерт е оставен “Game Over” на Петър Петков, много симпатичен млад автор, който изгря в края на миналата година с първата си книга “Ангел”, която не бе в жанра, а сега прави реверанс към Ърнест Клайн и “Играч първи, приготви се”, като създава фентъзи сюжет във виртуална реалност, в който има много приключения, изненади и обрати.

В заключение мога да кажа, че “Сказанията на Стрикса” е наистина впечатляващо начинание и за мен е чест, че Фентъзи Клуб “Цитаделата” участва в него, тъй като мислех, че след края на поредицата “Мечове” няма да имаме възможност скоро да кажем нещо ново. Благодарение на възрожденското усърдие на Петьо Русинов и “Иви Пет” обаче ние започнахме колекция, която в крайна сметка може да се окаже още по-силна. Затова обаче Стрикса ще има нужда и от вас, затова ви пращам направо към връзката в книжарница “Smart Reading“, откъдето може да закупите книгата.