Симфония на мъртвите

symphony

“Симфония на мъртвите” е най-новата книга от писателя Сибин Майналовски, един от утвърдените автори от хорър жанра у нас. Тя събира някои от класическите му произведения с нови разкази, но понеже всички са подложени на редакция от майстор като Елена Павлова, имат с какво да изненадат читателя, дори ако той е запознат с творчеството на Сиби. В същото време книгата е идеална и за фенове, които тепърва се запознават с автора.

“Симфония на мъртвите” е колекция от кратки разкази, които са в жанра на ужаса, макар автор, талантлив колкото Сиби, не би могъл да остане в някакви ограничения, поради което в творчеството му има елементи на драма, трилър, а също и философия. Произведенията не могат да бъдат обобщени с няколко думи, но все пак основната нишка, която се повтаря е проблемът за отчуждението. Много от разказите на Сибин разказват страховити истории за серийни убици, извършващи престъпления, които излизат извън рамките на здравия разум. За разлика от клишето за маниака без съвест, което се базира на сухата медицинска теория, чудовищата на Сибин обаче са хора, на които твърде много време им е пукало, давали са твърде много обич на света, на което той се е отблагодарил с омраза или по-лошо, с безразличие, а това от своя страна е причинило страшната трансформация на емпатът в психопат, както четем в “Аз съм омразата”. Това кара сборникът да излезе извън търсените от жанра чувства за страх и погнуса и провокира хората към размисъл, като надеждата е след прочитането на книгата те не просто да спят на запалена лампа, а да станат поне малко по-добри, за да може светът, в който живеем да бъде по-малко жесток и брутален.

Няма да правя разбор на всеки един от разказите, но ще посоча любимите си:

~ “Пумпалът” – история за възмездието, сполетяла поредния мръсник, попаднал в ръцете на загадъчен човек със свръхестествени сили и… един пумпал.

~ “Барманката” – романтичен и брутален, такава история за вампири, каквато би ви се искало да прочетете.

~ “Джеф” – полицай преследва свой колега, който подозира в серия необясними и жестоки убийства. Това, което научава, ще надхвърли всичките му очаквания.

~ “Сянката” – трагична история за безтелесен мрак, който търси… какво търси? Ще разберете, ако прочетете разказа.

~ “Аз съм омразата” – импресия за това как един човек губи вяра в света около себе си и се превръща в чудовище.

~ “Докторите” – големият разказ в сборника. Белгийски лекар отива да прегледа стар ходжа в печално известния квартал “Моленбек”, а това, което открива е ужас от отвъдното. Разказ, който спокойно можеше да бъде написан и от Греъм Мастертън. От моите уста, това е най-голямата похвала, която може да чуете за книга от този жанр.

~ “Мрачко” – отчаян баща иска да спаси дъщеричката си от злонамерената тъща, която ги тормози. Детето обаче има въображаем приятел, който сам може да се погрижи затова…

~ “Двубоят” – моят любим разказ. Стопаджия търси да си хване кола и попада на чисто черен “Шевролет Бел Еър”, който сякаш е обладан от зли сили. Когато всичко изглежда загубено, на помощ пристига червен “Плимут Фюри”… Разказ, посветен на класиката “Кристин” от Стивън Кинг, носещ прекрасната носталгия по великолепните американски автомобили от 60-те години на миналия век.

Ще завърша ревюто си с това, че преди няколко години, когато от “Цитаделата” връчихме наградата за Български автор на Сиби, казах, че той впечатлява с това колко е искрен, като тогава обаче сам не знаех какво точно имам предвид. Майналовски обаче не просто разкрива чувствата си в своите творби – той е и искрен защото видимо му пука за света, в който живее, а травмиращите видения, които рисува в разказите си са неговият начин да накара и читателя малко да му запука. Поне с мен, успя.